trakiiska-carkva-apostolski-prestol-banner

Деянията на Апостол Андрей

Из „Тракийските хроники
(Corpus Apostolicum)
Глава 1
1 Тази повест написах аз – Максимила – рабиня Господна, спасена по милост и благодат от Господа Иисуса Христа чрез делото на силния му Апостол – Андрей Първозвания1.
2 Зная, че съм само една слаба жена, и не бих писала нищо за великия Апостол Христов, а бих оставила на други по-достойни от мене да сторят това.

3 Но времената са усилни и зли. Светите мъже Христови са разпъвани по кръстовете и гният по каторгите.

4 Народът Божий минава през смъртни изпитания за вярата, и всяка вест за Славата Божия и Силата на Неговите избрани е като светъл лъч на надеждата в тъмнината на нощта.

5 Затова мнозина мои братя и сестри ме помолиха да напиша това, на което бях свидетел самата аз – слабата и недостойната, за да озари светлината на Христовото величие сърцата на страдащия Му народ

6 и се привдигне духът на по-достойните и по-силните от мен, за да вършат с дързост великите Божии дела, така както ги вършеше Неговият славен Апостол – Андрей.

7 Родих се и израснах в Тракия, близо до града Одесос (дн.гр. Варна[3]). Майка ми – Бреза, беше тракийка, а баща ми Перониус – римски чиновник, помощник на градския управител в Одесос.

8 Не живеехме богато, ако и да имахме добър дом и неколцина слуги, които се грижеха за домакинството ни. Бях на петнадесет години, когато баща ми се разболя от тежка болест и след няколко седмици умря.

9 Нямахме кой да се грижи за нас и затова близките ми ме сгодиха набързо за един съслужител на баща ми, на име Егеат, който, според майка ми и познатите й, бил добра партия за мен, тъй като бил добър и уважаван мъж, който щял да се грижи с обич за цялото ни семейство и дома ни.

10 Не мога да кажа, че се радвах много на годежа, защото въпреки че уважавах Егеат, не мога да кажа, че го харесвах или обичах, но кой би искал мнението на едно младо момиче като мен в такива неща, които служат за доброто на цялото семейство.

11 Очаквах с предстоящата сватба животът ми напълно да се промени, но неочаквани събития разтърсиха така силно мен и близките ми, че донесоха много по-големи промени от тези, които си мислех, че мога да понеса.

12 Одесос (Варна) е голям град и в него се случваха много и различни неща, които хората постоянно обсъждаха по пазарите, а след това и в домовете си.

13 Но това, което наостри повече от всичко друго ушите на жителите му напоследък, беше пристигането на един човек, за когото скоро всички заговориха и то с най-противоречиви едни на други пререкания.

14 Казваше се Андрей – чужденец, дошъл с неколцина други мъже отдалеч[4]. Бил чудотворец-лечител и съседите ни пращаха болните си при него да ги лекува.

15 Може би никога нямаше да се запозная с него, ако не беше заради нашата слугиня – Ифидама. Тя беше болна от неизлечима болест – беше напоследък много слаба и постоянно кашляше и плюеше кръв. Такива хора обикновено умираха скоро след такова заболяване.

16 Майка ми беше много привързана към нея и всички я обичахме, защото се беше грижила за нас още от деца.

17 Един ден решихме да отидем и ние при чудотворния лечител, защото съседка ни разказа как този Андрей бил излекувал други хора от такава зла болест и предложи сама да заведе нас и Ифидама при човека.

18 Тогава видях Андрей за пръв път и никога не ще забравя тази първа среща с него. Мисля, че изпитах истинска любов в сърцето си за първи път и то към мъж, когото даже не познавах.

19 Ако ме попитате защо, не съм сигурна какво да отговоря. Не беше нито най-красивият, нито най-снажният, нито знатен или богат, което обикновено пленява моминското сърце.

20 Не беше неустоим младеж, не беше румен красавец, не беше мечтаният от мене мъж, нито сладкодумният романтичен човек, когото съм мечтала да срещна и да последвам.

21 Не беше възторжен, не беше пламенен, не беше сладък, не беше мускулест и силен, какъвто съм копняла да бъде мъжът, който да ме обгръща в обятията си.

22 Не беше нищо от всичките тези неща. И все пак се отличаваше от всички мъже, които някога съм виждала. Беше направо божествен! Да, не преувеличавам. В него живееше самият Бог.

23 Бог – когото аз не познавах, и за когото даже не бях чувала – Бог, когото повечето хора дори не считаха за бог – един, който умрял за робите, като роб – разпънат на римски кръст.

24 Такъв Бог почиташе Андрей и прогласяваше, че е възкръснал, за да даде живот и изцеление на всички хора, без разлика дали са роби или свободни, бедни или богати, красиви или грозни, силни или слаби,

25 римляни, гърци, или варвари, защото от всички богове, само Той обикнал всички по равно и принесъл себе си в жертва за всички.

26 Но Андрей не говореше само хубави думи, той поставяше ръцете си върху доведените при него болни, призоваваше името на този свой Бог, и пред очите на всички болните оздравяваха.

27 Сакатите се изцеляваха, слепите проглеждаха, глухите прочуваха и немощните придобиваха отново сила. Но нещата не спираха дотук.

28 Отидохме при него като при един, който е лечител, а срещнахме вместо това нещо много по-велико – един Целител не само на тялото, но и на човешката душа, един Познавач на човешките сърца и Просветител на човешките умове.

29 Той проповядваше Силата и Славата на своя Бог, който изцели не само Ифидама от болестта й този същия ден, но превърза раните на моето сърце и ме избави от онова, което ме поробваше и правеше безропотна слугиня на греха и наложеното ми от хората безправие.

30 Той първи ми каза, че аз съм Божия Дъщеря и съм свободна да следвам зова на сърцето си към Истинската Любов в живота, която извираше от самия Бог, на когото единствено мога да принадлежа, а не на който и да било човек.

31 Не дори на Егеат, или който и да било друг, на който роднините ми искаха да поверят съдбата ми. Не, аз не му принадлежах, нито на него, нито на никой друг, а само на Един – на Този, който ме беше изкупил завинаги с цената на Своята Кръв – на Иисус, който е Божият Син Христос.

32 Ифидама беше вече здрава, можеше вече да си вървим, но бяхме жадни да слушаме още и още от словата на този Божий човек, слова които лекуваха душите ни, закопнели за правда, любов и освобождение.

Глава 2

1 Андрей ни казваше за пръв път голямата Истина – Истината, която освобождава и дава сила:

2 „…Мислите, че сте слаби? Опитайте Иисусовата благост и сами ще се убедите, че вече не сте, защото Силният се е вселил във вас.

3 Нека с благоговение да се зарадваме заедно в изобилието на общуването с Него. Нека се насърчим.

4 Благословен е нашият род, защото е възлюбен от Него! Благословен е нашият живот, защото сме познали Неговата милост.

5 Не сме повалени, ние, които ни познават Висините. Не сме подвластни на времето и няма да изтлеем. Ние не сме направа на човешка ръка, която се разваля, нито сме естествено родени, че да умрем.

6 Ние сме ония, които се стремят към Великото. Ние Му принадлежим, именно на Него, Който ни дари милостта Си. Ние принадлежим на по-доброто, като сме избегнали злото.

7 Ние принадлежим на Благородния, чрез Когото прогонваме безчестния, на Праведния, чрез Когото отхвърляме неправдата, на Милостивия, чрез Когото отблъскваме немилостивия.

8 Ние сме вече деца на Спасителя, чрез Когото разпознахме погубителя, на Светлината, чрез която пропъдихме тъмнината, синове и дъщери на Единия, заради Когото ние се отрекохме от мнозината, на Небесния, чрез Когото схванахме немощта на земното, на Пребъдващия Вечно, чрез Когото осъзнахме преходното.

9 Ако искаме подобаващо да благодарим на Бога, Който е милостив към нас, да потвърдим доверието ни към Него, или да Му принесем песен като хвалебна жертва и да Го прославяме, можем да го направим единствено на основание, че Той първи ни е познал и отдал Себе Си на нас.”

10 И тъй, когато разпускаше братята и сестрите по домовете, ни рече: „Няма да забравя вас, които служите на Христос, заради любовта Му, а и вие мен помнете заради Неговото ходатайство”.

11 И всички се разотидохме. И имаше голяма радост всред верните Христови в продължение на много дни, така че се укрепявахме в надеждата на Господ и се събирахме без страх аз, Ифидама и останалите последователи на Андрей в града, пазени от Господната закрила и благодат.

12 Така мина повече от година. Един ден, Егеат обзет от силна страст и възбуда, пресече пътя ми, когато влизах у дома, и като ме прегърна силно, започна да ми говори ласкаво:

13 „Твоите родители, Максимила, ме почетоха и те дадоха да ми бъдеш жена, като пренебрегнаха, че не съм богат, нито със знатно потекло, нито издигнат, но заради моята добра душа.

14 И не желаейки да те упреквам заради почитта, която изпитах от твоите родители и заради всичко, с което си се удостоила от мен в съвместния ни живот досега, аз дойдох при теб, за да разбера едно нещо от теб – помисли и ми отговори.

15 Ако ще бъдеш моя жена, ти трябва да ми се отдадеш, да спим на едно легло, да имаме съпружеското си общение, за да ми народиш деца, и тогава аз ще ти дам всичко, каквото пожелаеш.

16 Но ако продължаваш да ме отбягваш и отблъскваш, пак няма да ти сторя зло, не бих и могъл.

17 Но оня, когото ти обичаш повече от мене, ще подложа на мъчения, защото имам начин да сторя това. Помисли, Максимила, кое от двете избираш и ми дай отговор скоро, защото аз те очаквам.”

18 И като каза това, той излезе. Не знаех какво ще правя, защото Егеат нямаше да ме остави на мира, докато не получи моя отговор.

19 Отидох отново по обичайното си време с Ифидама при Андрей, и вземайки неговите ръце, ги сложих върху лицето си, целунах ги и му разказах всичко, което Егеат ми беше казал.

20 Андрей ме прегърна с голяма нежност, и като ме целуна по челото, седна натъжен до мен и ми заговори с много обич и съчувствие, което докосна дълбоко цялото ми същество:

21 „Скъпо дете, на голямо изпитание е подложена твоята вяра. Защото този, който те изкушава не е дори самият Егеат, но този, който е в него – един зловонен дух на мерзост и разврат, чийто баща е онази Старовременна змия, която е дявол и сатана.”

22 И тогава Апостолът ми разказа един ужасяващ разказ, който чувах за пръв път, и който касаеше брат ми Вариан, който беше легионер в армията на Императора, но също и Егеат, който настояваше да стане мой съпруг час по-скоро:

23 Един ден, когато Андрей чул, че римляните били затворили някои измежду верните от града поради него, той станал и излязъл насред улицата, като казал на братята, че няма нужда да се крият, нито да отричат вярата си пред римляните.

24 И докато проповядвал както обичайно на площада, към него се приближили четирима римски войници, за да го уловят. Но щом сложили ръце върху него, единият от тях – най-младият, в чието тяло се бил скрил демон, извикал силно с гласа на нечистия дух: 25 „О, Вариане, какво съм ти сторил, че си ме довел при този Божий човек?” Когато младият мъж изговорил това, демонът го повалил и сгърчил, така че пяна се появила от устата му.

26 Неговите другари войници извикали от ужас, но веднага се съвзели и като го подхванали през рамо, се опитали да го изправят на крака.

27 Андрей съжалил младия мъж и се обърнал към неговите съслужители: „От мене ли се стъписахте така, или от това, което виждате във вашата собствена природа, което отвътре ви превзема и обладава?

28 Няма да помогнете на другаря си, като го изведете от тук и така го лишите от избавлението му, така че той да не може да призове своя цар и да му бъде помогнато да се пребори с демона, който се спотайва в тялото му.

29 Той не само, че призовава за помощ дълбоко в душата си, но се моли на царския език, така че Царят на царете ще го чуе и ще го избави.

30 Понеже и вие чухте демона в него да негодува, като казва: „О, Вариане, какво съм ти сторил, че си изпросил да бъде изпратен против мен този Божий човек?”

31 Тогава Апостол Андрей извадил малък мех с осветена вода, и започнал със шепи да пръска лицето на беснуемия войник с нея, говорейки с думите на царевия език.

32 И като вързал нечистия дух във връзките на ръката си, направил жеста на освобождението над обладания. Тогава демонът изпискал с уплашен глас:

33 „Защо ме мъчиш, Божий Апостоле, защо си насъскал ангелите Господни срещу мене? Понеже това, което сторих, не съм го направил от себе си, но бях принуден да го направя. Позволи ми най-добре да ти разкажа за това.

34 Този млад мъж, който е измъчван в тялото си, има сестра – девойка на име Максимила, която се е отрекла от всички земни изкушения. Истина ти казвам, тя е близо до Бога поради нейната чистота, молитви и благодеяния.

35 Но близо до нейната къща живее силен магьосник. Един ден, когато вечерта девицата се качи на покрива да се моли, младият магьосник я видя как отправя молитви към Бога,

36 проследи я когато си лягаше и надникна, та я видя когато се събличаше за сън. Страстта му се разжегна да я обладае, и сатаната влезе в него, за да тормози богоугодницата.

37 Тогава магьосникът си каза: „Прекарах двадесет и пет години при моя господар да се обучавам, за да стана вещ в тъмните изкуства. Днес ще започна да прилагам моите умения. Ако не надвия над една девица, така че да обладая тялото й, и да й се насладя до насита, тогава за нищо не ме бива.”

38 И магьосникът призова мен и други силни духове от поднебесната да се опълчат срещу девицата. И за да може да я нападне и обладае, той ни накара да влезем заедно с част от него в тялото на нейния брат, който не водеше свет живот и затова не беше защитен.

39 И така, като облада тялото на брат й, и гледаше вече през неговите очи, той се надяваше да изнасили девойката в собствения й дом, и така да задоволи страстите си чрез тялото на брат й, така че никой външен да не разбере, защото Максимила не би предала собствения си брат на смърт, полагаща се за такова злодеяние.

40 И тъй като обзе чрез нас волята на брат й, магьосникът го накара да почука късно вечерта на вратата на дома й. Максимила стана и слезе да отвори вратата, понеже мислеше, че това е нейният брат.

41 И като го прегърна и целуна по сестрински, тя не подозираше, че страстта на магьосника се разжегва гнусно в тялото му.

42 Брат й обаче, не беше такъв злодей, че да се поддаде на изкушението да оскверни собствената си сестра.

43 И като се съпротивляваше на мен и другите, който го нудехме да обладае сестра си, пяна се появи по устата му, и цялото му тяло се сгърчи, като го повали на земята, но заради силната си воля, не позволи на магьосника да изпълни намеренията си.

44 Оттогава цялата група демони, която аз ръководех, го сгърчваше често – всеки път когато магьосникът пожелаеше сестра му, а братът се съпротивеше с цялото си естество против това деяние.

45 Така го хвърляхме във вода и огън и магьосникът искаше да погуби живота му, и не искаше да го напусне, догде не постигне своето.”

46 Докато слушах разказа на Апостола, сърцето ми се късаше от болка и мъка, защото сега разбрах за пръв път през какво страдание е преминавал бедният ми брат.

47 Милият е искал да опази мен и се е борил до смърт в душата си, за да не се поддаде на похотите на злия демон, който го е насилвал да ми навреди.

48 Сега разбрах защо получаваше тези гърчове, които го поваляха в несвяст и всички го считаха за побъркан беснуем.

49 В такива моменти даже и аз го гледах със страх и отвращение, като един нечист и обречен човек, без да подозирам колко ме е обичал и се е мъчил да ме предпази от това, което е било против волята му в него.

Глава 3

1 Андрей продължи своя разказ: Когато демонът направил пред него тези разкрития, Апостолът го попитал: „Откъде има твоя магьосник знание за скритите мистерии на духовните сили, та да може да се въплъщава и гледа през очите на другиго?

2 Защото, когато един войник е изхвърлен от двореца, той изобщо няма право да научава тайните на двореца. Как ще узнае той за скритите мистерии на висините?”

3 А демонът му отговорил: „Аз слязох през тази нощ върху този млад мъж, чрез мистерията, която магьосникът беше научил, като в тайно наблюдавал как тя предизвиква чрез апостолски ръце сила от висините да влезе в приятелите на Бога, за да ги подкрепя във всяко добро и против всяко зло.

4 Така пък магьосникът подобно се научил да имитира това, което видял и успял да извика сили от поднебесната да подкрепят него за всяко зло против всяко добро.

5 Защото мистерията е на същия език, но работи според духа в сърцето на човека, било той от Бога, или от Веелзевула.”

6 Тогава Андрей го попитал: „А сега защо трепериш, душе нечисти, ако не по твоя вина казваш, че си сторил това?”

7 Демонът сгърчил за последен път младия войник, изпищявайки от ужас: „Как няма да треперя, щом те виждам да изговаряш открито мистерията на висините и ме пращаш вързан в бездната?”

8 Тогава Апостолът се обърна отново към мен и рече: „Максимила, аз също целият треперя, дори сега, като ти разказвам това, но не от страх,

9 а от благоговение пред Господа мой Иисуса Христа, чието Слово е Дух и Истина и Сила за победа над всеки враг, и прославям Този, Който ни приема такива каквито сме, Който винаги идва като Избавител за душите на светиите.

10 О, добродетелни, ненапразно се състезавахте. Вижте, Съдията приготвя за вас неувяхваща корона.

11 О, воини Христови, ненапразно носихте оръжия и щитове на вярата, и ненапразно не се огънахте във време на войната с духовния ни враг. Царят на царете е приготвил дворец за вас.

12 О, девици, ненапразно пазихте чистотата си, и ненапразно постоянствахте в молитви, докато лампите ви горяха в тъмнината на нощта и чухте зова: „Станете, излезте да посрещнете Младоженеца”.

13 И тогава Андрей продължи разказа си: Той се обърнал отново за последен път към демона и му казал: „Дошло е вече времето за тебе да излезеш от този млад мъж, за да може да се приготви той за небесния дворец”.

14 Тогава демонът отговорил на Апостола: „Истина е, Божий човече. И една част от него не съм повредил, благодарение на светите ръце и молитви на неговата сестра.

15 И сега аз ще освободя този млад мъж, на чиито части, кълна се, не съм сторил ни най-малкото зло.” И след като демонът казал това, излязъл от младия мъж и заминал за бездната.

16 Докато слушах това, аз не можах повече да издържа, но се разплаках, като безпомощно дете в прегръдките на Андрей и Тейрузия, която беше при Апостола и му помагаше.

17 Тейрузия също се просълзи, но ме погледна с много обич и ми каза: „Защо плачеш? Не знаеш ли, че онези, които трябва да отидат на това място, те трябва да плачат, а не ти? Защото това е мястото на вечен плач и скърцане със зъби.

18 Сега тези сили на тъмнината те преследват, но тях очаква гехенната огнена, а теб и всички Божии деца – вечният рай.

19 Недей да скърбиш нито за брат си, защото Господ го освободи, като изпрати Апостол Андрей, за да го изцели. Не само, че го изцели, но направи така, че той да остане в двореца на Царя Христос”.

20 Тогава Андрей ми разказа как брат ми, вече освободен и повярвал в Христа, съблякъл своята военна униформа и я захвърлил на земята пред очите на присъстващите, казвайки:

21 „О, Божий човече, аз похарчих двадесет жълтици, за да притежавам това престижно облекло. Но сега аз ще дам всичко, което имам, за да мога да придобия униформата на твоя Бог.”

22 Неговите другари по оръжие му казали: „Окаян младежо, ако ти отхвърлиш императорската униформа, ще бъдеш сурово наказан.”

23 Но брат ми се обърнал към тях с думите: „Наистина съм окаян поради моите предишни грехове. Но се радвам, че ще бъда наказан само поради това, че захвърлих императорската униформа, а не поради това, че съм презрял (кръщелните) одежди на безсмъртния Цар на всички векове.

24 О, невежи, не виждате ли какъв човек стои пред вас? Той няма меч в ръката си, нито бойни оръжия, но въпреки това, тези велики чудеса се извършват от него.”

25 И той приел от ръката на Апостола кръщението в името Господно в градския фонтан пред Префектурата.

Глава 4

1 Хвърлих се в краката на Андрей и зацелувах ръцете му, които бяха спасили моя брат от сигурна погибел и бяха донесли освобождение и на мен от злата прокоба.

2 Но той ме вдигна отново на нозете ми и ми рече: „Максимила, искаше ми се избавлението ти да е окончателно и изпитанието ти последно. Но уви, твоята борба, любима сестрице, сега едва започва.

3 Защото магьосникът, който видя, че не успя да овладее волята на брат ти, сега е изпратил демоните под властта си в сърцето на Егеат, защото е разбрал, че си сгодена за него.

4 А Егеат няма да противостои на демоните на разврата, но сам ще се отдаде напълно на страстта на злия дух, който е в него, за да те обладае и притежава.

5 Аз знам, скъпо дете мое, че ти се стремиш да противостоиш на всичките козни на врага и на това незаконно и зло намерение на Егеат за плътско сношение, защото желаеш да си чиста и неосквернена от развратния и безчестен начин на живот.

6 Но също виждам, че ти си готова да се жертваш, за да не навредиш на мене и на Божието дело, поради заплахите на нечестивеца. Тази мисъл за дълго време владееше ума ти, но сега ще ти кажа какво мисля аз.

7 Не предавай любовта си от любов! Аз горещо те съветвам да не постъпваш така. Не отдавай внимание на заплахите на Егеат и не се предавай, нито се страхувай от безсрамните му стремежи.

8 Не се поддавай нито на ласкателството му, нито на очарованието му, зад което се крие нечистота, но понеси с твърдост всички кратковременни страдания в името на Истинската Любов.

9 Защото този, който иска да нанесе на нас вреда и зло, ти ще видиш не след дълго напълно съкрушен и отделен завинаги от тебе, и от всеки с подобно на твоето естество.

10 А колкото до мен, дете мое, аз и до този момент нямам отдих, извършвайки делото Господно, на което ти си свидетел и съпреживяваш заедно с всички нас.

11 И точно в теб аз виждам каещата се Ева, а в себе си обръщащия се Адам. Това, което тя изгуби в невежество, ти, чрез Словото, попило в твоята душа, възстановяваш отново, защото ти се новороди.

12 И това, в което умът й се заблуди и се отстрани от Божественото в нея, аз изправям в теб, което и разбираш, че ти самата си извлечена от това.

13 Защото ти, която страдаш подобно на нея, я избавяш от нейната злочестина, а аз, намирайки прибежище в Бога, поправям Адамовото несъвършенство.

14 И така, в каквото тя беше непокорна – ти се покори, и в каквото той падна – аз превъзмогнах, сиреч, в каквото те се заблудиха – в това ние достигнахме до истинското знание.

15 Защото е отредено всеки да поправи своето собствено падение. И тъй, казах, каквото казах, но ще добавя и още: Блажено си ти, о, нежно естество, ти, което си изкупено, въпреки твоята немощ и претърпяното, което не избегна.

16 Блажена си ти, о, възвишена душа, ти, която рида силно поради това, което пострада и се завръщаш в своята истинска същност. Блажен си, о, човече, който позна това, което е било изгубено и жадуваш за своето си.

17 Блажен си ти, който чуваш изговореното Божие Слово. Защото така ти си по-силен от ония, които са привидно по-силни от тебе и по-славен от ония, които те унижават, даже от ония, които те затварят в тъмница.

18 Ако ти, о, спасени човече, проумяваш всичко това, а именно, че си вече нетленен и свет, че си Светило, подобен на Несътворения – духовен, небесен, безплътен и чист,

19 превъзхождащ телесните ограничения, превъзхождащ света, превъзхождащ и силите, превъзхождащ и властите, над които вече ти владееш, ако осъзнаваш в какво си издигнат, тогава живей това свое превъзходство!

20 И когато си прозрял истинската същност на съществото си и си строшил оковите – имам предвид не само тези по рождение, но и ония отвъд това, пожелай да видиш Онзи, Който ти Се разкрива с превъзходно великите Му имена, които ти явяваме – Който не е подобен на човеците, Когото ти сам със сигурност ще разпознаеш.

21 Казах всичко това за тебе, Максимила, защото изговореното слово касае и теб. Както Адам умря в Ева, поради общението им, така и сега аз живея в тебе, която пазиш Божествените повеления, и която предаваш себе си на високото звание на твоята истинска същност.

22 Не давай внимание на заплахите на Егеат, Максимила, защото ти знаеш, че ние имаме Бог, Който е милостив към нас.”

23 Отидох си в къщи просълзена и дълбоко потресена, но твърдо решена да променя живота си завинаги. Не можех да стана жена на Егеат, но не можех и да напусна майка си и дома си. Продължих да живея с тях, като се стремях да отлагам сватбата, чакайки Господ да се намеси.

24 Следвах верните Христови и Божия Апостол, като се стремях да се отдам на Божието дело. А то растеше.

Глава 5

1 Апостолът продължаваше да проповядва необезпокояван, защото някои от първенците също започнаха да идват при него и го считаха за велик мъдрец и учител.

2 И той им говореше думи на благословение и сила, прогласявайки Божиите тайни:

3 „Благословени са тези, които се боят от Бога, които вършат Неговата воля и пазят Неговите заповеди.

4 Благословен е народът, който спазва Светия Му Завет и ходи непорочно в пътищата на Неговата Правда.

5 Господ да благослови избрания ви род от светото си обиталище, да отвори за вас вечните извори на небесата и да ви благослови със всяко свое благословение.

6 Сам Той да научи децата ви на всяко ангелско знание и да ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

7 Да утоли жаждата на народа ви за живите води и да обърше всяка сълза от очите на страдащите за правдата и истината.

8 Господ да всели Светия Свой Дух в светите ви мъже и жени и да помаже с Мъдрост и Сила Свещенослужителя си, който е сред вас.

9 Да не се препънеш, нито да паднеш. Бог да те води от светлина в по-голяма светлина, а ти да водиш народа Му при изворите на Живата Вода и да ги връщаш към Завета Господен.

10 Всемогъщият да благослови изобилно светото ти потомство и винаги Той сам да избира твоите свещеници, а не някой човек. Да не прегънат никога коляно пред неправдата, нито да служат на неправедни човеци, но само на Господа за благото на народа си. 11 Сам Господ да увенчае с корона главата ти и да осияе потомството ти със Своята велика слава довека. Нека да ви даде царството на мира, осланящо се не на човешка плът, но на Божията сила и на Неговите ангели.

12 Нека сам Той да воюва с всичките ви врагове и стрие на прах нечестивите пред нозете ви. Търсете Бога винаги и Той непременно ще ви намери.

13 Благословени да бъдат потомците на Садок[5] – верните свещеници Богу, избраните Божии, които въздигат Завета Му за всички поколения и учат народа Му вярно на Неговите постановления.

14 Сам Господ да ви постави в Съвета на Светиите Му и да съди принцовете чрез възмездието на ръцете ви, и водачите на народите, чрез думите на устата ви.

15 Нека тези, които ви благославят, да бъдат благословени, и тези които ви проклинат, да бъдат проклети.

16 Оръжието на нечестивите да се счупи в бронята, дадена ви от Господа, и всичките огнени стрели на злия да бъдат угасени в щита на Вярата.

17 Нозете ви да влизат в Божия град сред най-светите и сам Господ Бог да бъде вашият вечен дял.

18 Да бъде насаден в царството Господно Пазителят[6] на Езика ти, и Господ да разшири царството ти сред много народи чрез Знамението[7] си.

19 Избраният Господен да научи Трите Книги и да му открие Господ тайните на сърцата и мъдростта на вековете. Да проумее тайните на живите неща, излезли от Устата на Бога и да придобие ум като на ангелите, които служат на Всевишния.

20 Да усвои мистериите на Господа и да въведе народа Му в царството, което трае до века. С желязна тояга и вечен скиптър Слънцето на Правдата[8] да царува между вас и Благата Му вест да се разпростре до краищата на вселената! Амин.”

21 Така благославяше[9] Андрей людете на земята, в която беше, като да беше земя Божия, земя света и земя блажена, а народа й като род Христов.

22 Така изминаха няколко месеца. Апостолът пътуваше непрестанно и обикаляше градовете из цяла Тракия, където навсякъде благославял земята ни и народа ни, до който казваше, че Господ го е пратил да утвърди вярата им.

23 Връщаше се често в Одесос и ни разказваше как Бог със силна ръка е потвърждавал Словото Си навсякъде, където той и братята проповядвали.

24 След немного време се сбогува с нас и замина за Тесалоника (Солун), където от по-после разбрахме, че също основал голяма общност от верни братя и сестри.

Глава 6

1 В моя дом настъпиха също промени. Егеат искаше да насрочим сватбата ни до следващите три месеца, когато внезапно го повишиха и изпратиха по назначение на Цезаря в родния му град Патра (в Гърция).

2 Надявах се това да ме отърве от обвързването ми с него, но майка ми и роднините настояха, че годежът ни не може да се пренебрегва, пък и Егеат издържаше семейството ни, и затова трябваше да заминем всички с него в Патра.

3 Когато пристигнахме в този град на Ахея, не минаха дори шест месеца и Егеат беше назначен за Проконсул на града, което беше възможно най-високата чест, която Цезарят можеше да му окаже, и майка ми благодареше с радост на небесата, че ме очаква такъв благословен брак и бъдеще.

4 Но аз си знаех другояче, и се чудех дали адските сили не бяха спомогнали Егеат да се сдобие с този пост, защото вече знаех, че той не беше свой си, но злите духове, вселени в него, контролираха живота му.

5 Съжалявах, че не съм избягала от дома си още в Одесос и не съм тръгнала вместо това да обикалям с Апостола да му помагам в Божието дело, като Тейрузия, която го следваше навсякъде.

6 Само мисълта да не изоставя майка си сама, ме беше възпряла от подобно деяние, защото такава моя постъпка би я довършила съвсем. Но сега бях попаднала в капана на съдбата и се молех Господ някак си да ме избави от него.

7 Един ден, наскоро след това, разбрахме че благословеният Апостол беше дошъл в Патра, защото Тейрузия беше пратила човек незабавно да извести на мен и Ифидама за това.

8 Изпълнени с радост, станахме бързо и отидохме при брата на Егеат – Стратокъл, чиито прислужник беше тежко болен от доста време. „Придружи ни и ще видиш как твоят роб ще бъде изцелен!” – казахме ние, и той стана и ни последва.

9 Когато Стратокъл видя любопитната и шумна тълпа хора, наобиколила неговия роб, той му прошепна тихо: „Толкова пъти вече сме били при врачове и знахари, все без резултат, че стана за смях на хората, откакто дойде в Ахея, Алкманес” (това беше името на роба му).

10 Тогава Андрей се обърна към него и поглеждайки го с нескрита тъга, каза: „Срамно за човешкия род, дете мое, би трябвало да бъде не това, че на някого може да му се присмее тълпата,

11 а това, че когато след много трудности и скитания бъде изцелен един страдалец, когото са смятали за безнадежден случай, тази тълпа не може да приеме това за знак да се обърне към вярата в Господа.

12 Внимавай на думите ми и виж какво ще извърша. Мнозина магьосници, както и други, така наречени измамници, са мъдрували и врачували над този нещастен роб, неспособни да направят каквото и да било.

13 Затова те сметнаха този човек за безвъзвратно изгубен, тъй като не разбраха, че не биха могли да изгонят злите духове от него, поради една единствена причина, и тя е, че са от един род с тях. Полезно беше да кажа това пред тези хора, които ни заобикалят.”

14 И без да се бави повече, той бързо стана и изрече следното: „О, Боже, Който не чуваш думите на магьосниците, Боже, Който не се откриваш на измамниците, Боже, Който страниш от отчуждените богоборци, Боже, Ти, Който изпълваш с дарбите Си тези, които са с Тебе, смили Се над този човек сега.

15 Послушай застъпническата ми молитвата за служителя на Стратокъл, като изгониш пред очите на всички тези хора демона, когото другите от неговия род не можаха да изгонят.”

16 Бясът веднага отговори с човешки глас: „Махам се, Божий служителю, махам се не само от този роб, но и от този град.”

17 А Андрей му отговори: „Не само, че ти заповядвам да се махнеш от този град, но още ти забранявам даже да се приближаваш до местата, където има дори един отпечатък от стъпките на някого от моите братя.”

18 И когато Андрей протегна ръката си към Алкманес, бясът избяга с писък, а освободеният роб стана от земята, спокоен и възвърнал разсъдъка си.

19 И като погледна радостно Андрей и своя господар, заговори им съвсем нормално, питайки с почуда по каква причина се беше събрала тълпата около него, защото нямаше дори спомен за случилото се.

20 А Андрей му отговори: „Нито на теб ти е необходимо да знаеш нещо повече за чуждия, когото не си видял, нито на нас ни е недостатъчно това, което видяхме в тебе, когато гледахме.”

Глава 7

1 От този момент, Апостол Андрей започна да говори на Стратокъл: „Знам добре, Стратокле, че си твърде потресен от това, което се случи пред очите ти.

2 Но то беше необходимо и полезно, за да може спящият в тебе да бъде пробуден от смъртния си сън, и изведен от мрака на демоните в светлината на Бога.

3 Най-доброто доказателство, че твоята душа търси Истината, е искреното ти недоумение и питащият ти взор. Твоето смущение, колебание и изумление ми дават причина да бъда благоразположен към тебе.

4 Затова, нека да излезе това, което е в тебе, дете мое, не бъди повече в родилни мъки. Без да съм акушер[10], и без да съм гадател, владея изкуството и на двамата майстори чрез силата на моя Бог.

5 Това, което ти пазиш в мълчание в сърцето си, аз ще проглася на висок глас, и това, което ще се роди в душата ти, аз съм обикнал още отпреди да те срещна.

6 Познавам този, който мълчи, познавам и този, който копнее – да – новият човек в тебе ми говори, той ми разказва за себе си от дълго време.

8 Той се срамува от това, в което е вярвал преди, опечален е от това, което е преживял досега, досегашното си знание счита за безполезно и суетно, и благоговее пред това, което е наистина свято.

9 Отхвърля той досегашните си лъжливи богове, и страда поради това, че се е превърнал в блуждаещ странник за истината, воден от учители на заблуди и безумие.

10 Каква е била неговата предишна философия? Днес той осъзнава, че е била суетна. Сега той вижда, че е била празна и измамна, непроизвеждаща нищо от нещата, които са необходими за живота – да, той признава, че е била безполезна.

11 И тъй, сега се питаш, какво да правиш отсега нататък? Не говори ли тези неща вътрешният човек в тебе, Стратокле?”

12 След дълбока въздишка Стратокъл му отговори: „О, най-прославени пророче, ти си истински посланик на живия Бог, и аз няма да си тръгна от тебе, докле не позная себе си, и не победя всички тези суетни неща, в които е била душата ми.”

13 От този ден Стратокъл и изцеленият роб Алкманес, прегърнаха вярата в Господа.

14 И като престояваха укрепени в Христа ден и нощ, в радост и благодат, Стратокъл и Алкманес, се присъединиха към многото други братя и сестри, и станаха достойни за Господния Печат. Сред тях бяхме също аз и моята слугиня Ифидама.

15 А Андрей поучаваше верните, казвайки: „Ако пазите този Печат на Светия Дух Божий и не позволявате да ви слага други печати Противникът, тогава Бог ще ви облече със Своята Сила и Слава и ще ви приеме при Себе си.

16 Ако този образ е очертан ясно в душите ви, огнените ангели ще освободят телата ви, наказващи злите сили и власти.

17 Тогава злите демони и всички тъмни сили, които не могат да понесат, че са победени от вас, понеже те не принадлежат на знака на Печата, който е светлина, ще побегнат и потънат в тъмнината, огъня и мъглата, които са подобни на тях, и така ще стане с която и да е била друга форма, носеща наказание.

18 Но ако вие презрете сиянието на благодатта, която ви е дадена, тези ужасни сили ще заиграят, тържествуващи около вас и ще ви се подиграят.

19 И всяка от тях ще иска своето си, подобно на самохвален човек и насилник, и Господ няма да ви чуе, когато извикате към Него, понеже сте поругали Печата Му и сте се отдръпнали от Него.

20 Затова, деца мои, нека да пазим Залога, който ни е поверен и да го върнем без петно на Този, Който ни го е дал и да Му кажем, когато отидем при Него:

21 „Ето, опазихме Твоя Дар на благодат неосквернен. Какво ще ни дадеш Ти в замяна на опазения залог, който ти връщаме?”

22 А Той незабавно ще ни отговори: „Аз ще ви дам Себе Си, защото всичко това, което Аз Съм, Аз го давам на Моите верни.

23 Ако искате светлина, Аз Съм Този, Чиито очи никога не се затварят.

24 Ако жадувате за вечен живот, Аз Съм. Ако търсите почивка от суетни трудове, ще я намерите в Мене.

25 Ако копнеете за приятел, който да ви даде нетленни дарове, Аз Съм вашият приятел.

26 Ако търсите баща, който да се застъпва за вас на земята, Аз Съм вашият баща. Ако искате истински брат, различен от братята ви, които са лицемерни, Аз Съм вашият брат.

27 И ако има каквото и да е друго нещо, което вие толкова много желаете и търсите, имате Мене с всичко, което е Мое, и всичко, което е Мое, е във вас.” Така, възлюбени мои, нашият Господ ще ви отговори.”

Глава 8

1 Един ден Егеат ме извика да го посетя в преторията и ми каза с нескрито раздразнение: „Максимила, мислех, че си моя вярна годеница, и бях дълго търпелив по отношение на твоето отдаване на мен и срока на нашата сватба.

2 Но ти все отлагаш и нямаш време за мен и за любовта ми. И ето, че трябваше да чуя от устата на мнозина свидетели, как ти намираш повече време за един друг, и му отдаваш своята преданост и си го следвала навсякъде, позорейки моя дом.

3 Защото той е човек сеещ размирици и бунт против Цезаря, и заплашва реда в Ахейа, като учи хората да се кланят на един чужд бог.

4 Говоря ти за човека на име Андрей, на когото хората твърдят, че ти също си последователка, и ме увещават да те вразумя. Днес са го арестували за нарушаване реда и мира в нашия град и за хулителни думи против Цезаря и боговете на Рим.

5 Ти какво ще кажеш за това? Ако си ми вярна годеница и ми се отдадеш, ще река, че слуховете са неверни и ще пусна човека, но ако ли не, тогава той наистина нарушава морала и реда в нашия град и заслужава съответно наказание.

6 Строг ли да бъда или милостив в прилагането на Закона? Чакам твоя отговор до утре, когато трябва да реша какво да сторя с този бунтовник, който е вече в затвора.”

7 Излизайки от преторията, аз повиках Ифидама, за да отидем незабавно в тъмницата. Пуснаха ни да влезем, само защото Стратокъл – братът на Егеат дойде с нас, а на него никой не смееше да откаже нищо.

8 Там заварихме Апостола, наобиколен от мнозина повярвали измежду запрените, и той беседваше с тях. Разказах му за заплахите на Егеат сурово да го накаже, ако не му се отдам.

9 „Нека ти кажа отново това, което вече знаеш, скъпа Максимила. Не давай внимание на заплахите на Егеат, защото ти знаеш, че ние имаме Бог, Който е милостив към нас.

10 Не се завличай от неговото празнодумство, но бъди целомъдрена, а нека той ме накаже не само с мъчения и окови, а даже да ме хвърли на зверовете или да ме изгори в огън, или да ме хвърли от висока скала – какво значение има това?

11 Нека се поругае над тялото ми както иска, то е преходно (ще го направи само веднъж) и по естество е подобно на неговото. Така, може само да ме освободи, нежели да ме пороби.

12 Имам и още нещо да ти кажа, Максимила. Не се предавай пред Егеат, стой твърдо срещу уловките му, защото видях Господ във видение да ми казва: „Андрей, да знаеш, че Егеат, чийто баща е дяволът, ще те развърже от телесните ти окови.”

13 И тъй, отсега нататък пази себе си непорочна и чиста, в святост, неосквернена, в искреност, далеч от блудство и прелюбодейство, далеч от него, който е чужд на нас,

14 бъди непреклонна, несъкрушима, не скърби за това, бъди непоклатима в трудностите, с неразделен ум, отдалечи от себе си робството на плътта и не се привързвай към делата на Каин.

15 Защото, ако не се поддадеш, Максимила, пред това, което е противно на думите ми, аз ще бъда в мир, и дори да си мислиш, че може да загубя живота си заради тебе, знай, че именно губейки го, аз ще го спечеля за истинския човек (истинския Аз) в себе си.

16 Но ако аз, който съм способен да помогна и на други души чрез теб, вместо това бъда пуснат от тук, а ти бъдеш склонена да се предадеш в ръцете на Егеат и на неговия баща – змията,

17 тогава знай, че съм страдал напразно заради тебе, защото излиза, че живота си, който съм презрял и отдал на служение Богу, аз съм загубил заради душа, която ще се окаже недостойна.

18 И тъй, умолявам те, разумна моя, нека твоят благороден ум остане непоколебим, твоят ум, който прозира и схваща невидимото, и така ще опазиш себе си.

19 Увещавам те, обичай Иисус и не отстъпвай пред злото. Така най-добре помагаш на мен, на това разчитам, и така ще бъдеш съвършена!

20 Така помагайки ми, ти ще познаеш своето истинско естество. По-добре състрадавай заедно с мен, за да разбереш смисленото страдание, и така ти ще избегнеш по-ужасните страдания на живота и смъртта.

21 Гледай с моите очи и така няма да бъдеш сляпа, защото взирайки се в това, което трябва да видиш, ти няма да видиш ужасите на онова, което не трябва.

22 Постоянствувай в слушане на това, което говоря аз, за да отхвърлиш и се опазиш от другото, което говори лукавият, когото по този начин няма да чуеш.

23 Изговорих всичко това на теб и на всеки, до когото ще достигне, и който ще чуе. Дерзай, Господ е с тебе, не бой се!”

Глава 9

1 Тогава Апостол Андрей се обърна към Стратокъл, който беше дошъл заедно с нас да го посети:

2 „И ти, Стратокле – каза той, поглеждайки към него, защо си така опечален и проливаш сълзи, и защо въздишаш толкова тежко?

3 Защо е това униние? Защо е тази болка и тази скръб? Ти знаеш какво означават думите ми и защо те умолявам, като мой син да владееш себе си.

4 Разбираш ли към кого са отправени думите, които изрекох? Завладяха ли всички те разума ти?

5 Съедини ли се умът ти с твоята разумна същност? Придобих ли те като един, който ме чува? Има ли място за мен в тебе? Има ли в тебе някой, който ти говори и когото виждам, че е част от мене?

6 Обича ли той този, който говори в мене и желае ли да му бъде приятел? Ще стане ли едно с него? Копнее ли да бъде обичан от него? Стреми ли се да се съедини с него?

7 Намира ли в него мира Господен? Направил ли е място, където Той да положи главата си?

8 Или има нещо, което да му противостои, което е враждебно, което му се противи, което го мрази, което го избягва, което е безжалостно, което се отдръпва, което се отвръща от него, което не се покорява, което е в бунт, което воюва, което клони към чужди, което е поласкано от други, което се съобщава с други?

9 Има ли други неща, които те смущават? Запитай се сам: Има ли някой в мен, който да ми е чужд? Противник? Погубител? Враг? Лъжец? Чародеец? Покварен? Човек с лукав характер? Измамлив човек?

10 Човекомразец? Презиращ Словото? Тиранин? Самохвалец? Зъл човек? Безумец? Родственик на змията? Оръдие на дявола? Ратник на огнената преизподня? Приятел на мрака?

11 Има ли в тебе, Стратокъл, някой, който не може да понесе думите ми? И ако има, кой е той? Отговори ми! Напразно ли говоря или съм говорил? Не! Ако така казва вътрешният ти човек, Стратокъл, защо продължаваш да плачеш?”

12 И Андрей взе ръката на Стратокъл: „Нека тогава ти кажа аз. Аз те придобих – тебе, когото обикнах. Почивам си в тебе, когото очаквах.

13 Защото твоите настоящи стенания и непрестанна скръб поради моето запрещение, са белег за мен да си почина, заради това, че думите ми не са били напразно изговорени към теб, тези думи, които са моето естество”.

14 А Стратокъл му отговори: „Не мисли, преблажени Андрей, че има нещо друго, заради което скърбя, освен заради теб, защото думите, които излизат от тебе са като огнени стрели, които ме пронизват. Всяка от тях ме докосва и ме възпламенява.

15 Тази част от душата ми, която приема думите, които слушам, скърби, понеже предчувства бедата, която предстои. Защото ти ни напускаш и аз знам, че ще го направиш достойно, но къде и у кого ще търся и ще намеря отсега нататък твоята грижа и любов?

16 Когато ти сееше, аз приех семената на думите на спасението. Но за да покълнат и да порастат, имат нужда не от друг, а пак от теб, преблажени Андрей.

17 Какво повече от това да ти кажа? Имам нужда от твоята велика милост и помощ, за да бъда способен да се удостоя за семето, което приех от тебе, което ще поникне и расте непрекъснато в светлината, само ако ти го подкрепяш и ходатайстваш пред Бога за него и за мене самия.”

18 А Андрей в отговор му рече: „Това, чедо мое, беше което и аз самият видях в тебе. И славя моя Господ, че това, което мислех за тебе, не се оказа погрешно, но е това, което е.

19 И тъй, както знаеш, утре Егеат ще ме предаде да бъда разпнат. Защото Господната слугиня Максимила ще разяри врага в него, врага, на когото той принадлежи, когато тя му откаже да се съобщава с него в това, което е чуждо за нейното естество.

20 И като излее гнева си върху мене, той си мисли, че така ще бъде удовлетворен.”

Глава 10

1 Като каза тези думи на Стратокъл, Андрей се обърна към всички останали братя в тъмницата и рече:

2 „Братя, аз бях изпратен от Господа апостол по тези земи, като Той ме намери достоен, не заради моята способност да поучавам, но за да напомня на всеки един, комуто са близки думите ми, че живее в кратковременно зло, наслаждавайки се на пагубните си заблуди.

3 От които неща аз винаги съм увещавал да се пазите чисти, за да се прилепяте към нещата, които са трайни и да избягвате от всичко, което е преходно.

4 Защото вие виждате, че никой от вас не може да бъде непоклатим, но всичко в пътищата на хората, е променливо.

5 И това състояние е причината душата да е в невежество и да се лута по естество, и постоянно да плаща според греха си.

6 Затова аз считам за блажени ония, които се покоряват на изговорените Божествени думи към тях, и които чрез тях виждат като в огледало тайните на собственото си естество, заради което всички неща са така устроени.

7 И тъй, давам ви заповед, възлюбени чеда, да градите здраво върху положената във вас основа, защото тя е непоклатима и никой зъл човек не може да я разруши. Бъдете вкоренени в тази основа.

8 Стойте твърдо, помнейки на какво станахте свидетели и всичко онова, което се случи, докато аз бях всред всички вас. Вие видяхте да стават чрез мене дела, които не можете да отхвърлите, и знамения, каквито и нямата природа би прогласила.

9 Аз ви предадох думи, за които се моля да приемете по начина, по който подобава. И тъй, стойте непоколебими, възлюбени мои, във всичко, което сте видели и чули, и вкусили.

10 И Бог, на Когото уповавате, ще бъде милостив към вас и като ви усъвършенствува, ще ви представи благоугодни пред Себе Си, за да влезете във вечната Негова почивка.

11 Не се смущавайте от това, което предстои да се случи с мен, като че е нещо странно и чудно – Божият слуга, на когото Бог самият е дал много чрез думи и дела, да бъде насилствено изхвърлен от този временен живот от зъл човек.

12 Защото това, което става с мен, ще се случи с мнозина, които са обикнали Него – даже с тези, които Му се доверяват и Го изповядват докрай.

13 Понеже дяволът, който е абсолютно невеж за истината и безсрамен спрямо правдата, ще въоръжи своите чада против тях, за да насили всеки, който се поддаде, да го следва. Но няма да получи това, което иска.

14 И ще ви кажа защо се опитва да направи това. Още от времето, когато родоначалникът Адам падна и се покори под неговото господство, врагът – противникът на мира, отклонява от Бога всеки неутвърден човек, като му пречи да достигне до пълнотата на светлината, за да не може да бъде от него разпознат.

15 И понеже такъв не подозира присъствието на дявола, той неизбежно пада поробен при битката с него. А дяволът, като го притежава и възнамерява винаги да владее над него, не воюва срещу него открито и явно, но така, че враждата помежду им да изглежда като приятелство.

16 Защото, за да подчини такъв човек, той използва сладострастното му и измамливо естество, чрез което упражнява властта си над него докрай. Така той не се показва открито като враг, но се преструва на един достоен за приятелство.

17 И като продължава да върши делата си на развала, докато този човек напълно ослепее духовно, та вече не вижда нанесената му вреда, от този момент нататък дяволът знае: заради привидните му дарове той вече не е разпознаван като враг.

18 Но когато тайната на благодатта осияe и според промисъла Господен вечната почивка се откриe, и светлината на Словото Божие се яви, и стане за душата явно, че родът на изкупените трябва да воюва срещу различните измамливи прелъсти и удоволствия, врагът става веднага явен и заклеймен.

19 И поради благостта на Този, Който е милостив, врагът става презрян по отношение на неговите заслепяващи лъжливи „дарове”, чрез които стана явен, че иска да владее над човека.

20 Тогава лукавият започва да крои заговори против нас с омраза, враждебност и безсрамна наглост и ненавист. И в това той постоянства – не ни оставя, но напада всячески, надявайки се някак да ни отдели от Бога, според както си мисли.

21 Заради това нашият противник е безскрупулен: първом, преструвайки се, ни предлага приятелство, изгодно нему. Защото живее в постоянен страх, че ние, които е заблуждавал, като прогледаме за истината, бихме му станали врагове.

22 И тъй, влизането в плана на спасението, което ни осветли, направи неговата враждебност спрямо нас – спасените, не по-силна, а по-явна.

23 Защото скритата му природа и каквото се вижда, че е укрил, бе изложено на показ, за да се разбере какъв всъщност е.

24 И тъй, братя, като знаем какво ни очаква, нека се събудим от съня, който е обладал човеците в тоя погинал свят.

25 Да не бъдем роптаещи, нито негодуващи поради кратковременните изпитания, през които преминаваме, нито пък да държим на външното, нито да носим белезите му, които не са от нас в душите ни, но да бъдем възвисени във всичко, според Цялото Съвършено Слово на Бога.

26 Да не се стараем да избегнем, но нека всички с радост да очакваме свършека, да не страним от него, но отсега нататък да го виждаме такъв, какъвто е –

27 Нетленен Венец на Слава и почивка за нас, чието ново естество, отвърнало се от греха и развалата на тлението, се връща и съединява отново с Този, от Когото сме – Нашият Господ и Спасител Иисус Христос.”

Глава 11

1 След тези заветни и силни думи на моя любим Апостол, аз реших веднъж завинаги на Кого принадлежа изцяло, тук и в отвъдното.

2 И когато на следващия ден Егеат повдигна отново същия въпрос, по който ми бе казал да размисля и да му дам своя окончателен отговор, аз му отговорих, че не мога да му се отдам, нито да бъда негова жена, защото принадлежа другиму.

3 Той се разсмя гръмогласно, заплю ме в лицето и излезе с думите: „Ще видим как ще се възхищаваш на своя любим, когато утре увисне на кръста!

4 О, бунтовен мерзавецо, кой ти дава правото да ходиш по чужди места и тайно да развращаваш жената, която ми принадлежи, ти – враг на семейството, който поквари цялото ми домочадие, та даже и собствения ми брат Стратокъл.

5 Хайде да видим сега как ще се наслаждаваш на това, което ще заповядам да сторят с теб и дали няма да се откажеш от своя бог, треперейки да спасиш живота си?”

6 На следващия ден, Егеат заповяда да бият Апостол Андрей със седем камшика.

7 След това го изпрати да бъде разпънат на кръст, заповядвайки на палачите му да не забиват гвоздеи в сухожилията му, тъй като си мислеше, че по този начин ще може да го измъчва повече.

8 Докато Стратокъл вървеше изподире зад Апостола по пътя към лобното място, той беше в недоумение защо Господ допуска това, и негодуваше гласно срещу Егеат, хулейки него и ахейците.

9 Тогава Андрей се обърна към него: „Стратокле, сине мой, желая за в бъдеще разумът ти да бъде непоклатим, така че да не се налага да те поучава някой друг, но ти самият да осъзнаваш какво се случва, и нито вътрешно да бъдеш засегнат от това, което ти се струва зло, нито външно да се разгорещяваш.

10 Нали Божият слуга трябва да бъде достоен за Иисус! Ще кажа още някои неща на тебе и на братята, които вървят с мене, що се отнася до хората, които са във вражда с нас.

11 Те са като животни, отиващи на клане, но не осъзнават това, затова тяхната хищна бесовска природа, търси кървавото си угощение, надявайки се да придобие сили, защото е слаба и чезне, изцяло умъртвена.

12 Но като се радва на мъстта и страданието на другите, то тя се укрепва, разширява и съживява, като се разраства от това, в което се наслаждава и става още по-бесовска.

13 Това, приятелю, се случва със слугите на злото – тези външните, които са близо до умиране и страдат и гладуват, когато ние страним от това, което те желаят, затова изискват мъст.

14 Затова, никога не забравяй, че противният човек всеки път, когато се одързостява да направи нещо и не намира съмишленици, бива победен, отслабен и прикован към земята мъртъв, понеже не е успял да изпълни своето намерение.

15 Затова, деца мои, нека постоянно да бъдем нащрек, за да не би да задремем, изпълнявайки очакванията му, та така да прелеем храна и сила на бесовската му природа, та той да ни надмогне и надвие.

16 Но нека нашето говорене спре дотук. Защото мисля, че сме дошли вече на мястото, докато беседвахме. И забитият в земята кръст го сочи.”

17 И като остави всички, даже и палачите си назад, Андрей се приближи към кръста и каза със силен глас:

18 „Възрадвай се, о Кръсте, наистина се възрадвай. Аз съм уверен, че и най-уморения човек ти ще успокоиш, ти, който стоиш забит и очакваш мен, така както очакваше моя Господ.

19 Така че, чист, светъл и целият изпълнен с живот и сияние, Кръсте, приеми мене недостойния за Господа и изнурения.”

20 И като изрече тези думи, преблаженият Андрей, след като постоя на земята и внимателно се взря в кръста, се качи сам на него и каза на братята си да извикат палачите, за да изпълнят това, което им е заповядано, тъй като те стояха по-настрани.

21 А те, като се приближиха, го завързаха за глезените и за предмишниците, без да приковават с гвоздеи нито дланите му, нито ходилата му, нито сухожилията, тъй като така беше заповядал Проконсулът.

22 Понеже той искаше да се измъчва повече, докато виси жив по-дълго, та през нощта да бъде изяден жив от кучетата. А Андрей, висейки на кръста, само поклащаше глава и се усмихваше.

23 Стратокъл го попита: „Защо се усмихваш, Андрей, Служителю Божий? Ти се смееш, а ние страдаме и плачем, понеже се лишаваме от тебе.”

24 Блаженият Андрей му отговори: „Как да не се смея, Стратокле, дете мое, над напразните опити на Егеат, който си мисли, че може да ме накаже?

25 Та той все още не е разбрал, че Божият човек е чужд нему и на неговия свят. Човекът на Иисус не може да бъде наказан, понеже е познат на Него и на Неговия Божествен свят.”

26 Като каза това, той изговори слово към всички, тъй като дори езичниците се стичаха насам, възмущавайки се от несправедливата присъда на Егеат:

Глава 12

1 „Вие мъже, които стоите до мен, жени, деца, старци, роби, свободни и всеки друг, който иска да чуе!

2 Ако считате смъртта за край на този привременен живот, то вие още отсега сте мъртви.

3 Ако мислите, че в съединението на душата и тялото е самият живот, и че след тяхното разделяне нищо не съществува, то вие разсъждавате като животни и трябва да бъдете причислени към дивите зверове.

4 Ако обичате земните наслаждения и всячески се стремите към тях, пожънвайки само това, то вие приличате на разбойници, които вярват, че колкото повече ограбят, толкова по-богати стават.

5 Ако смятате, че вие сте само това, което е видимото и че няма нищо друго, освен него, то тогава вие сте роби на невежеството и глупостта.

6 И ако останалите ви богатства ви карат да възвеличавате сами себе си в собствените ви очи, то нека тяхната преходност ви бъде за упрек, защото нито едно от тях не ще можете да вземете със себе си след гроба.

7 Понеже каква полза имате, като сте придобили външното, а самите себе си – не сте? И защо душата ви се въодушевява толкова от външните неща, когато тя самата е продадена в плен и робство на страстите и тлението?

8 И каква грижа можете да имате изобщо за външните неща, като по този начин вие пренебрегвате вашата истинска същност?

9 Но аз ви умолявам всички, отвърнете се от този бунтовен, суетен, безумен, пуст и привременен живот, и се опитайте да настигнете моята душа, която е устремена към това, което е над времето, над закона, над всичко земно; и ще придобиете всичко, което желаете – и тук, и отвъд. Защото е във вашата власт сами да изберете.”

10 А тълпата, чувайки думите на Андрей и по някакъв начин завладяна от тях, не си тръгваше от това място.

11 И Преблаженият продължаваше да им говори повече от това, което беше казал и думите му бяха такива, че слушателите можеха да ги възприемат.

12 Три дена и три нощи той отправяше слова към тях и никой не се умори и не се отдалечи от него.

13 На четвъртия ден те видяха отново неговото благородство, непреклонността на мисълта му, изобилието от слова, полезността на неговите увещания, мира в душата му, мъдростта на духа му, непоколебимостта на ума му, искреността на неговите разсъждения.

14 Негодуващи срещу Егеат, всички до един се устремиха към Трибунала. И след като той седна, започнаха да викат със силен глас:

15 „Що за присъда си издал, Проконсуле? Лошо си съдил, несправедливо си отсъдил! Твоят съд е нечестив!

16 В какво се е провинил този мъж? Какво зло е сторил? Градът се вълнува, ти обиждаш всички нас. Не извършвай предателство спрямо града на Цезаря!

17 Не хвърляй тоя грях върху ахейците. Освободи праведния мъж, дари му свободата! Не убивай светия мъж, не умъртвявай благочестивия човек.

18 Четири дена той виси на кръста, но е още жив. Нищо не е вкусил, но ни засити със словата си. Свали човека и така всички ще придобием мъдрост!

19 Освободи целомъдрения и всички в Патра ще станем праведни. Пусни разумния и за цяла Ахея ще има отново милост, защо натрупваш Божия гняв на главите ни?”

20 И тъй като Егеат не искаше и да чуе, правейки на тълпата знак с ръка да се отдалечи от трибунала, хората се изпълниха с гняв и се опитаха да нападнат, на брой около две хиляди.

21 И като видя това, Проконсулът се изплаши да не се разбунтуват и, като стана от трибунала, обеща да преразгледа присъдата.

22 А това стори с цел да усмири народа, като възнамеряваше да отмени наказанието, но чак след като Андрей беше вече умрял на кръста.

Глава 13

1 Обнадеждени, някои от верните изтичаха и известиха на Апостола радостната новина, че има надежда да бъде помилван и свален от кръста.

2 И когато тълпата дойде ликуваща при кръста, очаквайки заповед от проконсула, Апостол Андрей да бъде освободен, и всички братя заедно се възрадваха и благодаряха Богу, самият Андрей, като чу това, им рече:

3 „О, велика невъзприемчивост на обучените от мене! О, мъгла, която е покрила у вас всичко след множеството мистерии, на които сте били свидетели!

4 О, след толкова много изречени думи, чак до сега, не убедихме ние своите хора! Каква е тази голяма любов към плътта, тази силна пристрастеност към нея?

5 Да не би да ме убеждавате да остана отново в плен на преходното? Ако знаехте, че аз съм се избавил от окови и съм се привързал към самия себе си, то и вие самите бихте побързали да се освободите от мнозината и да се привържете към Единия.

6 Господи, не позволявай да бъде освободен завързания за Твоя кръст Андрей. Не позволявай да ме отвърже Твоят противник – мене, който вече предстоявам в Твоето Присъствие и благодат.

7 Отче, вземи ме сега! Иисусе, Когото пожелах, Когото съм възлюбил, приеми ме сега, така че поради моето идване при Тебе да се отвори достъп към Тебе за мнозината, подобни на мене, та да намерят себе си и мира на душите си в Твоето величие.”

8 И като каза това, прославяйки Господа, Блаженият предаде духа си на своя Бог и Спасител.

9 Плакахме дълго и скърбяхме поради раздялата с него. И след като Блаженият Апостол се възнесе, аз – Максимила, сама отвързах тялото на любимия Андрей и след всички необходими приготовления на братята, заедно го погребахме.

10 Разделих се с Егеат завинаги, поради неговата животинска душа и беззаконно поведение, и колкото и обещания да отправяше към мен, да ме направи господарка на цялото му имущество, никога не се върнах при него.

11 Наскоро след тези събития научих, че една нощ той станал и тайно от всички свои хора се хвърлил от едно много високо място и падайки – умрял.

12 Господ ми показа как демоните, на които служил, го отвели направо в ада.

13 Една година след това същите демони откарали в ада и душата на магьосника, който ползвал силата им да му служат приживе.

14 А Стратокъл – Егеатовият брат по плът, не поиска да се докосне до нищо от оставеното от него огромно състояние (понеже нещастникът Егеат умря бездетен), като каза: „Нека твоето, Егеате, си отива с тебе, а нека Иисус бъде мой приятел и аз – Негов.”

15 Тук аз завършвам разказа на блажените ми спомени за делата и за тайнствата на Апостол Андрей, които е трудно да бъдат предадени, за да не кажа, че са толкова чудни, че е дори невъзможно да бъдат изразени, както подобава, с човешки думи.

16 Затова се моля първо за себе си, за да мога да чуя и проникна в казаното, което е било казано,

17 а след това заедно с всички, наставени от казаното, в единство да издигнем хвалебен химн към Бога – Човеколюбец, ведно с Единородния Му Син и Светия Животворящ Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

 

[1] Апостол Андрей Първозвания – роден брат на Св. Ап. Петър и първият апостол, когото Христос призовава в Юдея да стане Негов Последовател.

[2] Свидетелството на Максимила се съдържа в отделните си части в няколко преписа: един – на коптски, три – на гръцки, и два – на латински език. Най-известният между тях е Vaticanus 808.

[3] всички пояснения в скоби са на редактора и отсъстват в оригиналния текст.

[4] от далеч – в конкретния случай се знае, че Апостол Андрей е родом от Юдея, както и останалите апостоли Христови.

[5] Садок е син на цар Ситалк, и родоначалник на свещеническия род, който има потомци както в Тракия, така и в Ерусалим, за справка виж книгата Нави, гл. 36:31-33.

[6] интересен е фактът, че като „Пазител на Езика” се превежда и името на Аспарих – основателя на Българската държава. Затова тези думи на Ап. Андрей могат да бъдат видени като пророчески за основаването на Българската държава в 681 г. Виж също книгата Арих, гл. 1:12-14 и гл. 6:9.

[7] „Знамението” е значението на името на Симеон – царя, при който България придобива максимално разширение на границите си. Следователно и тук Ап. Андрей казва пророческо слово, което се сбъдва векове по-късно.

[8] „Слънцето на Правдата” е известен епитет на Божия Син Иисус Христос.

[9] Поради изречените пророчески благословения над българския народ, Апостол Андрей с право е наричан „Ап. Андрей Българо-благословител” (или „Булгаро-евлог”).

[10] „опитен в бабуването”