Тракийската Църква

Братя в Господа, според дадената ми благодат в разбиране на Божиите тайни и отговорността, която Господ ми е възложил в служба на Народа Му, желая да ви насърча в Святата Вяра, на която сте наследници, както и да напомня това, което е поучавано между вас. Убеден съм, че устното учение, което Духовните наставници, поставени от Бога между вас, ви преподават и което практикувате като ваша духовна обхода, ще доведе Божието дело във вас до съвършена пълнота и проумяване на това, за което ви пиша.

Тайнствената Премъдрост, която е била скрита и е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава, се открива пред вас като избраници Божии и е като ново вино в нови мехове, но всъщност е старото вино, което е отлежало и затова по-добро. Защото, макар и стара, е винаги и нова заповедта на Господа – “Обичайте се”. В този смисъл това, което е дошло до вас, е възможно най-древното, защото идва от самото Начало. Приятели, Древната Реч е предмет за изучаване, с цел усъвършенстване в Безсмъртното Знание (както, според документите на апостолските ученици, се назовава Божественото Откровение). Но преди всичко искам да знаете, че тя е същият Дар на Неговия Дух, който сте приели по благодат в Христа. Защото наистина всички съкровища на Премъдростта и Знанието са в Иисус, Който е телесно пълнотата на Божеството. Той пише Своите Думи на плочите на сърцата ви, изпълва вътрешностите ви със Светите Образи, както и цялото творение, което не е друго, но изречения от Книгата на Живота. Думите на Словото управляват вселената и изменят световете като извикват в съществуване това, което не е било, а превръщат в тление всяка плът и горделивост. Радвайте се, че сте от тези, които стоят в Думите на Вечен Живот, защото ако пребъдвате в тях, грехът и смъртта няма да имат власт над вас. Небето и земята ще преминат, стихиите ще се разтопят, но Думите на Сина стоят и не ще се изменят тези, които са станали едно с Тях.

Но понеже Премъдростта Божия познава духовната леност и забравливост, към които човеците са склонни, Господ ни е въоръжил със Свещените Писания, за да можем в тях като в огледало да виждаме своя образ. В нашата немощ те ни служат за свидетелство на скрижалите в сърцето ни, които носим в телесната си хижа, като ни разкриват действието на Божията Ръка в нас и в света. Нека никога не забравяме, братя, че Библията е сборник – библиотека от книги, написани от хора, движени от Диханието на Бога, който е Автор както на живота им, така и на делото им. Не е редно, нито полезно за нас да я превръщаме, както някои, в доктринален справочник, вместо да следваме примера на светите мъже и жени, и да се изпълваме с Христовия Живот, който те явяваха. Като знаем, че Канонът на Свещеното Писание е претърпял множество корекции през вековете преди да се установи в настоящия ни познат вариант, нека акуратно и грижливо като добри синове пазим традицията на Тракийската вяра, която ни предоставя безценни автентични документи, които не са запазени в оригиналния си вид в нито една друга църковна традиция. Древните тракийски книги, които вие ползвате, са били приемани като духовен авторитет от ранните християни, но поради това, че са били писани на оригиналния език, както и това, че към техни преводи са били прибавяни и изваждани текстове от “доброжелателна” цензура по политически и религиозни причини, по-късните им преправени версии са останали встрани от общоприетите писания.

В своята заключителна част книгата “Откровение на Йоана” изключително ясно предупреждава за подобна опасност, както и за съда над тези, които изменят написаното (Откр. 22:18-19). Унищожението на древните ръкописи и библиотеки е запазена марка на тези, които са се старали да запазят монопол над вярата и съвестта на човешките души и да поставят своята слава на мястото на Божията. Древните и по-късни автентични тракийски послания, обаче, са откровения от Бога, Който никога не е спирал да излива Благодатта Си към верния остатък и така са станали неизменна част от Свещената традиция на посветените в Иисусовите тайни. Блажени са, които пазят този безценен дял от Христовата Вяра, защото той е липсващото звено в популярното християнство от нишката на Божественото Откровение от Едем до днес.

Общоизвестен факт е, че ранните църкви са ходели в страх Божий и Утехата на Светия Дух, пазещи устно предаденото им от апостолите Учение, без да са имали книгите на Новия завет написани по-късно. Всяка църковна общност е пазела послания от апостол или негов ученик, както и такива от църкви-сестри, които са обменяли помежду си боговдъхновените текстове. Разпространена практика по това време е ползването на древните пророчески писания на Светлината, за което напомня апостол Петър в своето послание. Но понеже нито един от най- първите оригинали на текстовете от Новия завет не е намерен, науката не може да даде окончателна и точна датировка на тяхното написване. Различният стил, качество на езика и неточности в различните преводи са повод за всякакви спекулации относно достоверността им, но за всички нас, които пазим традицията на Светиите, не буди никакви съмнения автентичността им, нито е причина да имаме колебание в общоприетите книги. Някои от писанията са влезли късно окончателно в ортодоксалния канон, но не поради историографски, а по идеологически причини, породени от ограничени умове, които не могат да поберат и проумеят пасажи, надхвърлящи техните тесни и едностранчиви разбирания. И до сега откровенията в книгите на апостолите са препъникамък за всеки посредствен и повърхностен прочит. Подобно е и положението със Старозаветния канон. Към Моисеевото Петокнижие постепенно са били прибавяни, събираните от поколения книжници, пророчески и други книги, в което голяма заслуга има книжникът Ездра. Като пълен сборник, най-близък до първоначалната версия, остава преводът на Седемдесетте, който както знаете добре, е поръчан за написване от владетеля на Египет от династията на Птолемеите. В разпространението на Евангелието Александрийската църковна школа е първа всред учителите на Благодатта и Знанието Божие като катедра, основана от евангелист Марко. Пазеща неизчерпаемите богатства на човешката история и цивилизация, тя постепенно губи водещата си роля и място поради имперската политика, налагаща Византийската църква и религия, което завършва с унищожаването на Александрийската библиотека – хранилище на древните ръкописи, и последвалото го арабско нашествие.

Нека споменем тук, че след Апостолската църква до късно са се ползвали различни частични и разширени версии на Библията, приемани и редактирани непрекъснато и последователно на Съборите в Лаодикия (360 г. ), Рим (382 г. ), Хипо (393 г. ), Картаге (397 г. и 419 г. ) и Флоренция (1441 г. ), докато се стигне до установяването на популярния и днес канон през 1546 г. на Събора в Трент. Не забравяйте и това, приятели, че по времето, когато апостол Павел пише до Тимотей за боговдъхновеността и полезността на цялото Писание, още не са написани всички книги, които днес влизат в съдържанието на Библията. Всичко това разкрива, че в древността сборникът от писанията на светите мъже е бил отворен за нови откровения и послания, вдъхновени от същия Дух, които нямат противоречия с предишните словесни съдове на тази Благодат, но напротив – те ги допълват, разясняват и потвърждават. Можем да оприличим увеличаването на книгите в корпуса на Библията през вековете, на растежа на Тялото Христово и Църквата на земята. Като потвърждение на това апостол Йоан завършва Евангелския разказ: “Има още и много други дела, които извърши Иисус, но ако се написваха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. ” Колко повече това важи след Христовото Възнесение, когато Той продължава делата Си чрез тези, които Го познават вече не по плът, но по Дух и са Негово Тяло на земята.

Затова, братя, нека се пазим от фалшива ревност и да не превръщаме в идол и фетиш външното, но да разбираме и следваме съдържанието и същността, която е Христос. Така разбирайте и използвайте Тракийските писания, за ваше възрастяване, утеха и духовно оръжие срещу тъмнината на невежеството и безчувствието, което е обхванало нашите съвременници. Тези текстове не трябва да се разбират самостойно и отделно от другите Свещени Писания, защото тяхната цел не е да заместят, а да пояснят и допълнят Откровението за произхода и делата на Христа, Който е от Вечността и през Вечността. Те са безценни като инструмент в ръцете на прилежния и усърден изследовател и ученик Христов, в разбирането и практиката на Господния път и живот в Неговото Име, и помощно средство за проникване в дълбочините на всички Свещени Писания. Убеден съм, че ще ви послужат за утвърждаване и задълбочаване на вярата и разширяване на знанието ви за Бога и творението, както и това, че ще осветлят тъмните и непознати места от духовната история на човешкия род. Нека написаното в тях бъде светлина за вас върху истините, скрити в Библията. Дръжте ги като светилник в тъмно място докато изгрее Зорницата в сърцата ви и достигнете до пълната Светлина на Деня.

Приятели, Тракийските писания не затварят, а разтварят врати на безкрайно Знание и Познание за духовните неща. Неизчерпаеми са съкровищата на Тракийската традиция, което е предизвикателство за всички гладни и жадни за живите води на Духа, за задълбочаване и израстване в Христопознанието, както е и съблазън за тези, които считат за просто нещо Христовата Благодат. Всички, които считат себе си за достатъчни, богати и виждащи, са в очите на Бога голи, бедни и слепи. Не падайте в самоувереност, но се задълбочавайте и вкоренявайте в Думите на Божествената Реч и в Книгата на Имената, заедно с вашите наставници и настойници на Божиите Тайни. Пазете се от неучените и неутвърдени във Вярата и Богопознанието на Безсмъртното Знание, които всякога, както и сега изопачават за своя погибел Свещените Писания, в това число и Тракийските послания. Вие имате за пример живота и делото между вас на Тракийските братя и служители, които са ваши слуги, но само за да господарува Христос над вас.

Господ да бъде с всички ви! Амин!