НАЙ-СТАРОТО ПИСМО В СВЕТА Е ДЕКОДИРАНО
от Д-р Стефан Гайд, съобщиха многобройни медийни източници веднага преди и след прес-конференцията на 29 Март 2006г. в БТА, София, България.
Това е откритие, отнасящо се до зората на човешката цивилизация. Тo касае един исторически период, наречен Ерата на Енеолита (Халколита), и историята на най-старата цивилизация, известна в Европа, позната по света под широкото понятие “Древната Европа”. Научният труд на Д-р Гайд представлява сензационно разкритие относно най-първите познати обитатели на Древната Европа, чието етническо име е достигнало до нас чрез класически автори като Омир, Херодот, Питагор, Плутарх и много други. В него се проследява историята на едно преоткриване на Древна Тракия и хората, наричани от незапомнени времена просто “Траките”. Тези хора са били известни на Херодот като “най-многобройния етнос, отстъпващ по многочисленост само на индусите”, а на Омир, който написал своята Илиада, като “хора, които му напомнят за боговете”. Нашите концепции за историята се променят по-бързо днес в ерата на интернетните комуникации, отколкото когато и да било преди. Причината е много проста – уникално широк, никога недопускан до преди свободен достъп до мултиплени многобройни източници, което позволява безпрецедентен досега по мащаб анализ и осмисляне на глобални потоци от информация. Това касае особено силно най-старата история на света, тъй като достъпът до най-древните уникални документи, достигнали до нас, е бил и най-силно ограничаван и възпрепятстван в миналото поради мултиплени фактори от най-различно естество. В този труд става ясно, че това, което мнозина археолози и историци днес наричат “пред-историческа” (праисторическа) епоха по дефиниция поради липсата на идентифицирана писменост, която да “съхранява историческата памет”, се оказва, че съвсем не е такава, защото става видно (както ще се убедите сами), че в нея вече е имало писменост. Следователно границите на “историчната” писмена епоха трябва да се преместят много по-назад в древността. От декодираните в това изследване “праисторически” текстове става ясно, че хората, които са ги писали, съвсем не са били примитивни, както би се очаквало от досегашните установени “научни” представи, но показват концептуално ниво на мислене и изразяване, характерно и за по-късните и “по-модерни” епохи.
Поради казаното по-горе резултатът от научния труд на Д-р Гайд може да прозвучи на някои неподготвени за промени читатели и бивши авторитети в науката като нещо заплашително за устоите на някои остарели догми в историята, археологията и антропологията и да предизвика прибързани негативни реакции на противопоставяне и отрицание на уникалното откритие в него. Това не би трябвало да ни учудва ни най-малко, защото последствията от едно такова откритие могат да преобърнат много принципни постановки в съвременната наука “с главата надолу”. Освен ако приемем, че нещата, които са били досега “с главата надолу”, ще заемат най-после своето правомерно положение! Нещо подобно обаче винаги е ставало с по-революционните открития на нашето модерно време и това не само трябва да се очаква, но и да се приветствува от всеки свободомислещ и интелигентен човек. Това не е поредният “опит за декодиране” на Плочиците от Градешница (5 хилядолетие пр.н.ера) и Караново (4 хилядолетие пр.н.ера). За разлика от всички предшествуващи “догадки”, “опити”, “тълкования” и разни представени предположения относно писмените знаци върху плочиците вече цели няколко десетилетия, научният метод на Д-р Стефан Гайд дава ПЪЛНОТО И ОКОНЧАТЕЛНО НАУЧНО ДЕКОДИРАНЕ на всеки един писмен знак върху плочиците и резултатът е безпрецедентен и сензационен!
от Д-р Стефан Гайд, съобщиха многобройни медийни източници веднага преди и след прес-конференцията на 29 Март 2006г. в БТА, София, България.
Това е откритие, отнасящо се до зората на човешката цивилизация. Тo касае един исторически период, наречен Ерата на Енеолита (Халколита), и историята на най-старата цивилизация, известна в Европа, позната по света под широкото понятие “Древната Европа”. Научният труд на Д-р Гайд представлява сензационно разкритие относно най-първите познати обитатели на Древната Европа, чието етническо име е достигнало до нас чрез класически автори като Омир, Херодот, Питагор, Плутарх и много други. В него се проследява историята на едно преоткриване на Древна Тракия и хората, наричани от незапомнени времена просто “Траките”. Тези хора са били известни на Херодот като “най-многобройния етнос, отстъпващ по многочисленост само на индусите”, а на Омир, който написал своята Илиада, като “хора, които му напомнят за боговете”. Нашите концепции за историята се променят по-бързо днес в ерата на интернетните комуникации, отколкото когато и да било преди. Причината е много проста – уникално широк, никога недопускан до преди свободен достъп до мултиплени многобройни източници, което позволява безпрецедентен досега по мащаб анализ и осмисляне на глобални потоци от информация. Това касае особено силно най-старата история на света, тъй като достъпът до най-древните уникални документи, достигнали до нас, е бил и най-силно ограничаван и възпрепятстван в миналото поради мултиплени фактори от най-различно естество. В този труд става ясно, че това, което мнозина археолози и историци днес наричат “пред-историческа” (праисторическа) епоха по дефиниция поради липсата на идентифицирана писменост, която да “съхранява историческата памет”, се оказва, че съвсем не е такава, защото става видно (както ще се убедите сами), че в нея вече е имало писменост. Следователно границите на “историчната” писмена епоха трябва да се преместят много по-назад в древността. От декодираните в това изследване “праисторически” текстове става ясно, че хората, които са ги писали, съвсем не са били примитивни, както би се очаквало от досегашните установени “научни” представи, но показват концептуално ниво на мислене и изразяване, характерно и за по-късните и “по-модерни” епохи.
Поради казаното по-горе резултатът от научния труд на Д-р Гайд може да прозвучи на някои неподготвени за промени читатели и бивши авторитети в науката като нещо заплашително за устоите на някои остарели догми в историята, археологията и антропологията и да предизвика прибързани негативни реакции на противопоставяне и отрицание на уникалното откритие в него. Това не би трябвало да ни учудва ни най-малко, защото последствията от едно такова откритие могат да преобърнат много принципни постановки в съвременната наука “с главата надолу”. Освен ако приемем, че нещата, които са били досега “с главата надолу”, ще заемат най-после своето правомерно положение! Нещо подобно обаче винаги е ставало с по-революционните открития на нашето модерно време и това не само трябва да се очаква, но и да се приветствува от всеки свободомислещ и интелигентен човек. Това не е поредният “опит за декодиране” на Плочиците от Градешница (5 хилядолетие пр.н.ера) и Караново (4 хилядолетие пр.н.ера). За разлика от всички предшествуващи “догадки”, “опити”, “тълкования” и разни представени предположения относно писмените знаци върху плочиците вече цели няколко десетилетия, научният метод на Д-р Стефан Гайд дава ПЪЛНОТО И ОКОНЧАТЕЛНО НАУЧНО ДЕКОДИРАНЕ на всеки един писмен знак върху плочиците и резултатът е безпрецедентен и сензационен!