тракийската църква

Из Втората Част от Историческото Писмо на Епископ Цветан Сердикийски към Тракийските Християни

(Chronici Episcoporum Thracae)

…Така разбирайте, братя, юдейската религия – като изкривена форма на първоначалното Откровение, което приеха първородните патриарси и пророци. В този смисъл не християнството е секта на Старозаветното богослужение, а тъкмо обратното. От корена, който е Христос и Поклонението на Неговото Присъствие, познато още от Едем, произлиза всяко следващо откровение и традиция. Такава отгледана от Бога клонка се явява религията на Моисей и неговото посредничество. Законът и Богослужението, приети на планината Хорив, са дадени от същия Господ и Бог, чийто Глас чуха, но без да видят Образа Му. Откровението, получено на Синай е напълно християнско, защото бе проявление на Словото и Неговото владичество посредством ангелослужение. Богоявлението на Христа пред народа тогава е било непълно и частично, както отбелязват апостолите в своите послания. Не така общуваше с Иисус Мойсей, защото разговаряше лице в Лице с Бога, както и пророците – Божиите Виждащи и Ясновидци, поставени от Господа да водят с Виделина слепия народ.

За нас Бог приготви най-доброто – Небесния дял на тези, които ходят в Светлината на Божието Лице. Ние, които гледаме не на видимите, а на невидимите и сега следваме Христа не по плът, но чрез Духа, виждаме и попипваме Словото на Живота, което е Иисус. Затова никой да не ви смущава относно Светия Образ на Иисус между вас, понеже който се покланя на Него, се кланя на Отца, както сам Господ ни учи. Такова поклонение е изповед, че Христос е Бог, Който дойде в плът. Ако някой счита това за идол, означава, че или не вярва в Божия Син, или е още в старозаветното състояние на тези, които са чули за Него и знаят Закона, но не са прогледали за Неговото Явление. Мнозина християни не оставят Светия Дух да ги води в присъствието Божие, поради което нямат Христа в сърцата си, нито обиталище на Отца. В резултат на това, такива виждат само ръкотворното, но не и Неръкотворното зад него, нямат духовни сетива да пристъпят към Първообразите.

Приятели, ние не считаме Мистериите и Божествените Образи между нас само като средства, чрез които приемаме Благодатта, но ги възприемаме като въплъщение на Христовите Думи, свято и спасително Присъствие на Владиката Христа и Неговото Име. Освен, че са Знамения на духовната Реч, чрез която общуваме с Бога, те са и Явления на Неговата Слава. Където слиза Небесният град, там Храм е самият Алфа и Омега, Бог, Който е всичко във всичко. Братя, това е нашата сила и всеоръжие от Господа, с които се изпълваме и обличаме. Ние обитаваме с Оня, Който е огън пояждащ за нечестието, а Сила и Превъзходство за тези, които като Моисеевата къпина не само, че не изгарят в Божественото присъствие, но зеленеят като посадени на добра почва. Това Присъствие се стремим да намираме във всички измерения на нашето битие, като разпознаваме Неговото многолико действие. Приятели, единствената защита срещу изкушенията и съблазните е воюването на Благодатта в нейните многообразни проявления. Чрез Нея ние поставяме всеки враг под нозете си, които са Христови. Спомнете си думите на Господа за онази чиста, но празна къща, в която се стремят да се върнат силите на злото. Поколението на този невярващ род непременно ще се изпълни с безумие, защото отказва да живее в познанието на Бога. Наистина, колкото повече Христос се оттегля от псевдохристияните, толкова повече се открива човекът на неправдата, на когото са се кланяли и когото са величали в сърцата си. Който не пребъдва в Господа и не бди за идващите Божествени Думи, не познава откровенията, чрез които Христос ни подготвя за предизвикателствата на днешното и утрешното. Ако сме готови всякога да посрещаме в Духа явленията на Христа, ще ходим в Светлина. Но за да ги разпознаваме, Бог ни разкрива Тайната на Неговото Явление пред древните наши праотци – Първородните, за да бъдат миналото и бъдещето съединени сега в едно. Възстановяването на истинното Богопоклонение в пълнота, както е било отначало, е според обещаното обръщане сърцата на бащи и чада едни към други. Които не обичат Истината, остават в заблудата, която помрачава сърцата им.

Приятели, за нашето подражание на Христа е от изключителна важност да разбираме Неговата Природа и Същество, защото Неговото дело не се изчерпва с юридическия акт на Умилостивението. Както пише апостол Павел, чрез Него вкусваме от Божественото естество и силите, въвеждащи бъдещето. По плът е невъзможно да се следва Господ, защото само чрез Духа може да Го познаем и следваме във всяка Истина. Достатъчно примери за човешки провали в стремежа за христоподобие можем да видим в аскетизма, законничеството и безплодната догматика. Имитациите в християнството до голяма степен се дължат на опита да се очовечи Бог и да се представи в образ съответстващ на сегашното състояние на човека, оправдаващ и узаконяващ качеството на обществото и църквата. Това не се харесва на Господ: „Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти, та разгласяваш Моите словеса с нечисти устни… Понеже Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе. “ Затова е важно да помним, че Христос дойде в плът подобна на нашата и стана Човек, за да измени и издигне човешкото на качествено ново ниво, наречено от апостолите „ново създание“. Иисус, Богът-Слово беше в пълнота Същият и преди да приеме от Своето творение телесност, защото Абсолютът е неизменяем и няма нищо вън от Него, което може да придобие. Плътта на Христос е едновременно и Божествена, защото иначе е безсмислено да твърдим, че Словото стана Плът, ако тази плът е просто човек, а не едновременно и Бог. В това имаме разбирането за абсурдността на опита на някои да разделят на две природи Съществото и Личността на Христа. Не можем да проникнем в Мистерията на Божественото Въплъщение с инструментите на ограничената човешка логика. Защото как да си обясним проявлението като създание на вечно съществуващия Логос, роден преди вековете и заклан като Агнец преди създанието на света, щом всичко чрез Него е станало и няма нищо, което да не е сътворено от Него? Няма противоречие единствено ако разбираме света като проявление на Словото и Неговите Думи. В този смисъл Иисус не стана творение, а прие от това Слово и Образ, които сам изговори и въведе в съществуване още в Едем. Твърдението на Павел за Канарата Христос, от която ядоха и пиха израилтяните в пустинята, и още повече думите на Христос за Небесния Хляб, потвърждават разбирането ни за Христовата Плът и Кръв като истинско питие и храна, Божествен живот, който дава съществуване на всичко. От Божеството, обитаващо в пълнота телесно в Христа, вкусваме чрез Хляба на Живота и Чашата на Вечния Завет в Причастието, за да потекат в нас Живите води на Знанието и Премъдростта Божии, и така участваме в Божеството като се изпълваме и обличаме с Него и в Него. Не ядем човешка плът, човек не се вселява в нас, нито се обличаме в човешкото, но се храним с Божественото, ставаме обиталище на Бога и се потапяме в Него и Съкровищницата на Неговите Думи. Затова свидетелства сам Господ: „Плътта нищо не ползва, Духът е който дава Живот, Моите Думи дух са и живот са. “ Спасителят казва това точно след словото Си за истинското питие и храна, които са Неговото Тяло и Кръв. С това Той потвърждава, че единствено Божествената плът ни дава Живот и Спасение. От това следва Поклонение и следване на Живия Иисус Христос по дух чрез Духа на Истината. Това обяснява защо Господ не прие да бъде коронован от тълпата за Юдейски цар. Защото както сам свидетелствува пред Пилат, Неговото царство не е от човеците, а от Небесата като Цар на царете по Божествено право, а не чрез избора на тълпата. Този, Който е извикал в съществуване Давид и неговия род не може да ограничим в племенното владичество. Нека не бъркаме смиреномъдрието Божие с Неговата Природа и Произход. За да разбираме природата на Давидовия род и неговата истинска същност, трябва да вникнем в определението, което сам Помазаникът дава за своите братя, сестри и майка. Това са всички, които слушат и пазят Божиите Думи и така ги изпълняват.

Нека разбираме, приятели, тайната на Човешкия Син, Който във всичко се оприличи на нас, но и във всичко беше напълно различен. Ако и да беше изкушаван във всичко, не се намери в Него нищо от лукавия, нито грях, нито неправда. Затова апостол Павел прави разлика между двата човека – първия Адам, който е жива душа и втория, който е Животворящ Дух. Иисус, както и неговите наследници, не са родени от мъжка или от плътска похот, но от Божието Семе, както знаете за непорочното зачатие на Благодатната Дева. Както писа апостол Йоан, роденото от Духа е дух и не съгрешава. Бог, Който е Животворящ Дух, слезе всред творението Си чрез утробата на Втората Ева, която стана Богородица, пречист Храм на Светилището Божие, Съкровищница и Божествен Кивот на Умилостивението. Вторият Адам, като Дух, който твори Живот, е наследник на Отец и не споделя наследените от грехопадението на човеците вина и духовна смърт. Той е Богът на Възкресението и Неговия първи плод, последван от Божествените човеци, които са претърпели в Него новораждане и възкресение. Той завеща на нас – Неговите ученици – Своите Дух, Душа и Тяло, които заедно с всички други елементи от Неговото Същество са Новото Небе и Земя, в които сега живеем и се трудим. Като нови създания и живи камъни се вграждаме заедно в Сградата Божия, на която Господ е Основа и крайъгълен Камък, Който прераства в Планина, изпълваща целия свят.

Наистина, най-интимното у Бога изглежда пред човеците най-немощно. Господ е скрил Силата и Премъдростта Си зад това, което изглежда слабо и глупаво, и прилича на човешките недостатъци и ограничения в тленното. Но нека не се заблуждаваме. Всеки, който изповядва Иисус като Господ, признава Неговата пълна тъждественост с Бога – Господар /Адонай/, Когото величаеха и признаваха в Израел. Господ на Силите /Саваот/, Бог на боговете /Елохим/ е същият Христос, Който разкри пред Моисея и пророците тайното Си Име, чието първоначално записване и произнасяне юдеите загубиха. Иисус Христос яви отново истинското Божие Име, което е и Образ, като дойде и рече: „Аз Съм… „. Както на иврит, така и на Протокирилица Името на Сина е същото, каквото познаваше Мойсей още в Египет като Име на Единосъщния в Три Личности. На древната Реч Неговото Име разкрива всички същности, които произлизат от Неговото Същество като неделима част от Него, за което Иисус сам засвидетелства. Той е Пътят, Истината и Животът, Светлината на света, Възкресението, Вратата на кошарата и Добрият Пастир. Още много Имена и Корони носи Божието Слово. Мойсей по време на своето изгнаничество прие Откровение върху Откровението, както и ние приемаме Благодат чрез Светия Дух, върху Благодатта в Христос – нашия Господ. Наистина Иисус е проявеното Слово на Отец. Скритият, чрез Него се явява и осъществява всичко. Христос е всеки наш Изход, Творец и Вседържител на всички светове и реалности, на които сам дава битие и форми. Нашите лични съдба и живот, с всичките им измерения, са в Неговата Ръка. В Него се движим и съществуваме, защото всичко видимо е сянка, а същността зад нея са Думите на Христовото Същество и Действителността, която не преминава. Този непознаваем чрез човешки принципи и концепции Бог, познаваме всеки ден от опит, като ни съживява и възкресява, за да седим на Небесни места. Мнозина днес забравят, че Мистериите на Кръщенията, Светата Евхаристия /Светото Причастие/ и всички други тайнства, са последования на раждането, смъртта, възкресението и възнесението в Христа, което ние преживяваме като измерения на Христовата реалност. Те са практики от Христовото Учение като жив път и опитност, която Божиите хора следва да усвояват и познават като тяхно вечно наследие, в което да влизат и пребъдват. Неговото значение не се заключава до използването на понятия като дефиниции за придобивки, автоматично станали в резултат на историческото дело на Спасителя. Без участието и практиката в Божествения Живот, тези, които само се задоволяват с това да се регистрират като „повярвали“, не притежават нищо от Христа. Мистериите на Вярата, Църковното Тяло и всички други Тайни в Божественото Знание са събития между нас и във всеки един от нас, в които постоянно участваме и се задълбочаваме, в резултат на което познаваме Божието действие и Неговите духовни дарове. Затова, приятели, Св. Йоан пише, че на тези, които приеха Божия Син, им се даде Вход /право/ да станат Божии синове, от което става ясно, че Благото не е евтин продукт за консумация, продаван на щандовете на религиозните супермаркети, но е Семе, което се приема с благоговеене и отговорност, за да принесе обогатяващ Земеделеца плод, достоен за наследство и благо-словение…“