тракийски хроники

Хроники на трако-българските царе

trcadm Книги, Открития

Настоящият Сборник, представлява съвкупност от исторически летописи, които обхващат четири основни исторически периода в трако-българския генезис на нашата нация.

Том 1 – От Старото царство до Персийските войни

trakijski hroniki 1Първият исторически период (предмет на том I) очертава онази епоха, за която са се запазили най-старите Свещени устни предания, залегнали в древните хроники на тракийския цар Хаброзелм – книгата „Нави” („Тракийските нави” или „Тракийските Благородни (господари)” – част I), заимствал сведения от хрониките на цар Ситалк и древните книги на Орфей (според неговите собствени признания), и поместени в настоящата книга. Проследени са писмени записи за древните тракийски династии в Египет, в древната Хетска държава, на о-в Крит, в Троя, Фригийското царство и на Балканите. В тези древни текстове е представена онази свещена тракийска древност, която обхваща целия хилядолетен исторически запис, който започва с описанието на „митичното време” от създанието на света и първия човек, проследява възникването на тракийския род от потомците на древния цар Тирес, потомък на предпотопния син на библейския Ной – Яфет, и свидетелствува за създаването на космополитни династически родове, дали началото на първите древни държавни институции и на Европейската цивилизация.

Том 2 – От цар Терес до Македонското надмощие

тракийски хроники 2Вторият исторически период (представен в том II) очертава епохата на обединеното Тракийско царство при династията на рода на Одрис, известно досега на историците като Одриското царство, която епоха е представена в книгата „Нави” („Тракийските нави” или „Тракийските Благородни (господари)”) – хроники под авторството на тракийския регент Хаброзелм (част II). В нея е представена Свещената записана история на трако-българския народ в периода от няколко века преди Християнската ера, в която се споменава за първи път и думата „богарски език” като епитет на общо-тракийския език, означаващ „божествен” творчески език („език, на който говори сам Бог”). Този безпрецедентен факт ни дава основание да разглеждаме за първи път този период като част от писаната история на българския народ, независимо че в тази епоха българите се наричат все още „траки”. Това означава, че според писаната история, която поставя тъждественост между траки и „богари”, Българската Държавност на Балканите не води началото си от 681 г. след новата ера, когато се основава Аспарухова България, но от много по-преди – от поне четвъртото хилядолетие преди новата ера, т.е имаме шест хилядогодишна история на българския народ!

Том 3 – От Римската инвазия до Св. Цар Тервел

тракийски хроники 3Третият и четвъртият исторически периоди, застъпени в том III, очертават епохата на народа на трако-българите под Римско робство, което трае повече от пет века, и борбите на народа ни за освобождение от владичеството на Римската империя. Тази епоха е представена в книгата „Арих” („Пазителят на тайните”) – хроники, написани от латинския историк Авила, поместени тук. В този исторически период обединените борби на тракийските племена стават под ръководството на гетските тракийски династии на Арихите, които повеждат всичките тракийски племена, изтласкани и изселвани методично от Рим на север от река Дунав, и ги обединяват в пред-държавния Съюз на Беси-гетите, известни още като Визи-готи, и в този на Истро-гетите, известни още като Остро-готи, при което успяват да освободят огромни територии от своите поробени от Рим земи, да превземат на два пъти самия град Рим, да основат свои велики царства на Балканите и по Адриатика, в Панония (Австрия, Унгария и Словения), в Италия, Франция и Испания, като се разпростряли и поселили в обширни области между Британия и Кубратова България при Азовско море, а впоследствие основали и Аспарухова България в днешните български земи. Хрониките на Авила, написани за хан Телерих, хвърлят нова светлина върху много от събитията на онази епоха и поставят тъждественост между траки, гети и „богари”, т.е. всички, говорещи богарския тракийски език, който ги обединява в един народ и поставя началото на употребата на името „българи” и „България”.