Послание на Етан до разумните
(Corpus Ecclesiasticum)
2. Приятели, знаете как Бог отхвърли от свещенство (както свидетелства пророк Осия) отхвърлящите Знанието.
3. Да просят ли в сърдечна нищета и духовна оскъдност тези, на които Господ завеща Безсмъртното Си Знание?
4. Не е ли за наш срам и вреда да ровим в боклуците на световното разложение и да ядем като всеядни помията на всякакви учения? Да не бъде!
5. Не е угодно Богу да сте в невежество относно скритите съкровища и изобилието от благословена храна, намиращи се в Свещените писания.
6. Подобно на полезните и благородни изкопаеми, които човек добива от земята, колкото по-дълбоко проникваме, толкова по-изобилна и ценна е находката.
7. Древните свидетелстват за различните нива на разбиране и тълкуване на Свещените текстове.
8. Дано Небето ни даде да познаем що е дълбочина, височина, дължина и ширина в Божията Премъдрост, която се дава само на пребъдващите в Любовта и Милостта.
9. Най-очевидно и достъпно е това разбиране на текста, което е и най-земно.
10. Както цялостното същество, наречено човек, се състои от множество елементи, които обобщаваме като дух, душа и тяло,
11. така и най-външната обвивка на Живото и деятелно писание е телесната.
12. Така например писаното “Не прелюбодействай” означава общоизвестното; щом е писано “Не убивай” (а писаното не може да се наруши), тогава не погубвай живот.
13. Същото се отнася за всички Христови заповеди, които се отнасят първо за нашата телесна чистота, после за нашата сърдечна правда и най-накрая за нашето единение с Него.
14. Както тялото не е за блудница, а за Господа и който се съединява с Господа става един дух с Него,
15. така и писаните словеса не са обикновени постановления относно временни неща, които се развалят от употреба и подлежат на изменение,
16. а са дух от Духа, живот от Живота, за тези, които ги разбират.
17. Както от корена зависи вида на растението и неговия плод, така от съкровищницата на вътрешния човек излизат наяве всички тайни дела, които определят живота и пътя му.
18. Тук е онова измерение на Писанието, което е неговото Живо Дихание.
19. То Го прави да не е частно, а актуално за всеки и всякога, понеже е плод на Небесния Вятър, движил писателите му.
20. Който е повярвал земното, е призован да разбере и небесното. Който е земен разбира и говори земно. Който е от Небето, е по-горен.
21. Откровенията на Духа правят небесното Послание достъпно за преживяване от ученика. Така Словото оживява чрез примера и образа.
22. Чашата е пригодна за употреба щом вътрешността й се очисти. Външната телесна част е законът, който убива и ограничава,
23. понеже, както посветеният апостол ни учи, Писанието затваря всичко и всички в грях.
24. Изпълнението му е единствено отвътре, чрез Духа, Който оживотворява буквата, отваря вратите за Благодатта, за да потекат живите води.
25. Най-съкровената част на Писанията е Животворящият Дух, Който е в сърцевината им.
26. Тук е мистичното, скрито значение на текста, което е за най-напредналите.
27. Тези са познали истинското си име на небесния изначален Език,
28. който слушат и говорят Ангелите и Силите, въвеждащи в съществуване бъдещето.
29. Тук е мястото на извора на Живите води.
30. Оттук извираха откровенията на пророците и апостолите за бъдещата Христова Слава.
31. Така им се откри Божественият Промисъл, заради когото се потрудиха да ни оставят скрижалите на Свидетелството в тази своеобразна скиния от словеса.
32. Истина и Светлина нека пазят и просвещават умовете и сърцата ви, за да се вселява във вас Свидетелствуваният.ГЛАВА 2
1. Приятели, как някои измежду вас казват: “Ние следваме Библията и така общуваме с Бога и Неговия Дух”?
2. Нима тя има самостоен живот, отделена от Божеството? Нима словото на Иисус не е дух и живот?
3. Кого трябва да следваме – Онзи, Който обитаваше в пророците и ги движеше; или буквите, които са само съдове на Неговата благодат?
4. Любимият ученик на Господа – Йоан – заявява, че целта на написаната от него книга е повярвалите в нейното свидетелство да имат живот в Божия Син.
5. Що е Библията без Духа – мъртво тяло, съставено от мъртви части; букви, които убиват все що е живо.
6. Най-лошото е, че слепите водачи на слепци са обърнали животворните думи на апостоли и пророци чрез своите тълкувания – в безсилни човешки учения и философии, все по свой образ и подобие, а не по Божия.
7. Поставиха своето сърце и ум наместо Божиите, подобно на юдеите, които загубиха и замениха пророческия дух с техните си мъдрувания.
8. За окайване са тези, които без да си вземат поука от миналото отпадат от откровената Вяра. Те попадат в капана на фалшивата сигурност на вярата в своето убеждение.
9. Не заради тази ли недоверяваща се на Бога вяра в Писанията “виждащите” слепци не познаха Този, за Когото същите свидетелстваха? Него – Вечния живот – те отхвърлиха, надявайки се суетно на буквата, да ги направи безсмъртни.
10. Поради това Духът се оттегли от тях и се пресели сред новия народ, който се роди от Словото на Живота.
11. И днес същите себеправедни книжници смеят да съдят от себе си кое е право и кое е криво, и поставят своето мнение като авторитет, който тълкува Божиите мисли и дела.
12. Как разбраха небесното, щом не го повярваха, нито го приеха облечено в земно? Как познават Бога, щом не познават, нито приемат родения от Него?
13. Твърдят, че се покланят на Този, Който е явен в Писанията, но както за техните предшественици, така и за тях, Той остава криещият Лицето Си, Тайната, скривана от началото, понеже и до сега разпъват Живото Слово, пратено до тях.
14. Като твърдят сега, че следват този Иисус, Който е свидетелстван в книгите, написани от Неговите апостоли, изпълняват ли всичко, което заповядва и обещава Той според написаното в тях?
15. Не, но сами се обричат на осъждение, свидетелствайки против себе си, че са неверни Нему.
16. А и как биха могли да ги изпълнят без Духа! Той е взимащият и даващият от Словото, водещият ни във всяка реалност според Истината.
17. Непросветеният от Небето ум не разбира духовното, нито неговата природа, а го извращава за своя погибел.
18. Непознаването на Иисусовото учение за човека и пътя за неговото преобразяване е причината народът, на когото е завещана Вярата, сега да е разделен и разпръснат от лукави работници чрез измамата и заблудата, действащи посредством човешки учения.
ГЛАВА 3
1. Не бойте се, смиреномъдри, Бог е верен на обещанието Си да даде мъдрост без укор на този, който иска и търси от Него, побеждавайки съмнението си.
2. Но нека помним, че днешното, утре ще е непълно. Зрелостта е по-мъдра от младостта.
3. Не трябва да позволяваме устата ни да ни вкарва в грях, мислейки се за достатъчно мъдри да твърдим що е съвършената и цялостна Истина.
4. За Нея е отговорен Духът, а ние – за това, как Я свидетелстваме.
5. Мъдростта не е човешко постижение, а дар Божий за тези, които са венчани с Неговото Благоволение.
6. Нека да вярваме в това, което днес ни е открито, но и страстно да желаем утре да го видим по-ясно и по-дълбоко, със сърца отворени и с лица открити за Идващия и словото Му.
7. Който не приема това, нека знае, че не е познал Бога, нито е познат от Него.
8. За да опазиш думите на Древния, трябва да познаеш Пътя Му и да не забравяш, че Той е същият и днес, и утре.
9. Днес Неговата десница е оголена и за царството Му невидимите свидетелстват, а утре плод и потомство ще се явят.
10. Чада на мъдростта, Бог е дал сигурен Път, по който да вървим и познаваме Истината, за да я различаваме от заблудата.
11. Никой никога в нищо не може да бъде сигурен без Бога, дори да би имал всички световни източници, ресурси и методи.
12. Човек съди за всичко чрез своите ограничени разбирания и преживявания, с обременени чувства и сетива, осъзнаващ съществуването си частично.
13. Този, който иска да върши волята на Бога, явена в Неговото царство, ще познае дали едно учение е според Истината или не е.
14. Който търси Божествената слава, не би я сбъркал, нито заменил с ничия друга, било на човек, било на което и да е друго същество под небесата.
15. Сам Господ е положил в Своите Си копнежа по тази Слава и Този Печат ги пази до оня ден на пълното й явление.
ГЛАВА 4
1. Гласът на Добрия Пастир води в благото душите. За този, който има Уши за Думите на Истинското Знание, е по-трудно да не ги следва, отколкото да ги изпълнява.
2. Това е усилието на онзи, който влага всичко в намирането на Съкровището, което ще му осигури свобода от човешкото бреме и робство.
3. Не е така с тези, които служат на бог, който е ням и глух, сляп и безсилен, неподвижен, понеже е мъртъв.
4. Те стават подобни на него, понеже отказаха да познаят Бога на Живота, а Го замениха с неговата имитация.
5. Братя, Иисус дойде Светлина на света. Но за да виждаш светлината, трябва да имаш здрави, виждащи очи.
6. За слепия полза няма от светлината. В това състояние са тези, които казват, че вярват в Иисус, а нямат очи да Го виждат.
7. Каква полза да знаеш коя е Светлината, а да не я виждаш? Каква полза, ако си чувал за Красотата, а не можеш да Й се насладиш?
8. Със скръб казвам: И досега мнозина от човеците, които се наричат с името “християни”, са слепи за славната Красота на Светлината.
9. Някои казват: “Грешни сме, недостойни сме”. Нека молят Господаря да им отвори очите.
10. Грехът е слепота. Няма ли слепота, няма и грях. Има ли познание, тъмнината си отива.
11. Бог затвори в тъмнина непокорните, които твърдяха, че виждат, а не приеха Господаря на Славата, а отвори взора на тези, които жадуваха да прогледат за Неговата виделина.
12. Присъдата е: Грехът да остане в тези, които се отричат от Безсмъртното Знание. То дава очи на слепите, за да имат власт над тъмнината и греха.
13. Затова за синовете и дъщерите на Светлината грехът е външната тъмнина, която за тях е минало.
14. Тяхната вяра не е сляпа, защото е откровение – слово от Словото, живот от Живота.
15. Братя, нека Взорът на Сина бъде с вас и нека разпръсне тъмнината пред вас, докле достигнете пълнотата на Деня.