Тракийските Папи-орфици
Но ако тракийските императори-орфици поставят основите на християнската държава на изток във Византия, аналогична роля в западната църковност и държавност играят римските папи. Между тях се открояват четирима с известен тракийски произход, двама от които носят орфическите имена “Дионисий” (“Дион-Исус”) и “Либер” (латинския епитет на името на божеството). А ето и кои са тези четирима папи-орфици, “тракийствали” в Рим, подобно на императорите-орфици, които пък от своя страна “тракийствали” в Константинопол:
… четирите верни тракийски папи, които вече бяха царували в Рим: Анаклетий, наречен още Верният Наместник на Тракия, трети на трона на Великия Апостол (76-88 г.), (2) още Папа Дион-Иисусовий, Върховният Дион на Тракия, двадесет и пети на Свети-Петровия трон (260-268 г.), който и въведе всичките свети братя в Истината на Правата Тракийска Вяра за Триединния Бог и за пръв път се нарече Църквата Божия “Католика”, т.е. Всемирна, и носеше в себе си Древния Тракийски Корен на Христовата Вяра. (3) След тях беше коронован Либерий, (сиреч “Освободителят”), тридесет и шести на престола на земните папи (352-366 г.), когато Имперският Звяр беше вече наложил порочната си власт над мнозина… (6) верния Конон, осемдесет и трети на трона на земните папи, царуващ 686-687 година, след като се беше наложила Божията Воля над Имперския Звяр и се бе признала от него по Божия Предначертан план – Великата Държава България в пределите на Бохарските Тракийски земи…
(Посл. Йер. Давид 2:1-6, “Тракийските Послания” – стр.347-348, Градът, 2005 г.).
Интересен за тълкуване е фактът, че горепосочените тракийски орфици са тясно свързани с основополагането на Християнската Религия и Държавност от самото им институиране и начало, като процесът започва в Рим още в “езическо време” (Папа Анаклетий – 76-78 г. и Папа Дионисий – 260-268 г.) и при първите християнски императори (Папа Либерий – 352-366 г.), продължава в Константинопол при християнските императори-орфици: Маркиан (450-457), Лъв I Бес (457-474), Юстин I (518-527), Юстиниан I Велики (527-565), Юстин II (565-578), и Тиберий I Константин (578-582) и се проявява дори до периода след основаването на Българската Държава (при Папа Конон – 686-687 г.). С други думи, видни тракийски орфици упражняват своята власт и влияние над Християнската Църковна и Държавна институции през целия период на тяхното създаване и утвърждаване от 76 г. – до поне 687 г., или най-общо казано – цели шест века! Нещо повече – основни принципи и доктрини на Християнската Вяра са въведени от тези орфици именно през този начален период, като “още Папа Дион-Иисусовий, Върховният Дион на Тракия, двадесет и пети на Свети-Петровия трон (260-268 г.), … въведе всичките свети братя в Истината на Правата Тракийска Вяра за Триединния Бог и за пръв път се нарече Църквата Божия “Католика”, т.е. Всемирна, и носеше в себе си Древния Тракийски Корен на Христовата Вяра.” Горното свидетелствува индиректно, за интегрирането на важни и основополагащи “орфически принципи и доктрини” в тези на Всемирната Христова Църква, които стават по-късно неделими части от Доктрините на Всемирната Католическа и Православна Църкви и от техния мистериално-литургичен живот през вековете, та дори и до наши дни!!!