ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСТОЯТЕЛЯТ НА ТРАКИЙСКАТА ЦЪРКВА

trcadm Видеоклип, Публични служби

 

ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСТОЯТЕЛЯТ НА ТРАКИЙСКАТА ЦЪРКВА
Сердикийският Епископ, надзираващ архидиоцеза на Древна Тракия

Здравейте обични, обични от Бога и нашето братство,
Не бойте се … Пак ви казвам – не бойте се, освен от Бога нашия Отец, в когото сме положили живота си и всичко наше. Защото ако се боим от нашия небесен Баща – Бащата на избраното човечество, то няма от какво друго да се боим, защото страхът от Бога ни пази от всеки страх. Защото случващото се (епидемията от корона вируса) има своето предназначение от Бога – за поука и поправление…
Човеците сме смъртни. Това е всеобщо заболяване на цялото човечество. Но сега за разлика от друг път (от обикновеното), преживяваме заедно опасността от смъртната неизбежност, т.е. усещаме, спомняме си заедно, че сме смъртни, и млади, и стари. Но ако всички сме смъртни в нашия общ праотец, то всички имаме и лекарството, ваксината срещу смъртта – Новия Човек –Човешкия Син. Защото тежкото заболяване на смъртното човечество – греха, има и своето лечение – изпратения нам Утешител. Духът на Истината, Когото да слушаме и следваме. Който изпълнява Божия закон и оживотворява нашите смъртни тела…
Но дали колената на Едната Вяра са съхранили това лечение, тази универсална ваксина? Дали Христос вижда в земните човеци този вид Вяра, която Той пося? Или човеците я замениха с нейните безполезни ментета, които не изцеряват човеците, но само ги товарят с непосилните бремена на човешката религия?
Точно днес всички имаме необходимост не от „позитивно” според човеците, „бодряшко” лекомислие, облечено в надменно цитиране на стихове от Св. Писания, стихове, съдържащи обещанията на Бога. Заблуждават се тези, които си въобразяват, че Суверенният Създател може да бъде манипулиран. Невъзможно е да бъде принуден да потвърждава доктрините на тази или онази църковна принадлежност чрез цитиране от Библията на пророческо слово или учение на Божиите пратеници. Нито застъпничеството на който и да е от светиите Му, ще отклони и промени Неговото намерение. Бог не е длъжен нищо на никого. Ако върши нещо (а истината е, че нищо на този свят не става без Дума на Неговото Слово), Той го върши по Своята воля и намерение, в изпълнение на Своя замисъл и провидение. И не е като грешните човеци, та да се разкае за това, което е намислил. Нито пък се е „притъпил” слуха или зрението на Всевиждащия и Всеприсъстващия, за да не чува и вижда какво вършат в тайно човеците (А Той вижда и чува, и отвън, и отвътре на нашето същество). Нито се е скъсила Ръката Му, та да не въздава или избавя чрез съдбите си. Понеже знае всичко това, от което се нуждаем, още преди да поискаме от Него.
Но ви казвам – ако не се променим, ако не използваме това изпитание, което всъщност е благовремие назначено, за да се променим, ако не потърсим ОТГОВОР СВИШЕ – поука от Всемогъщия, ако не познаем времето, в което сме посещавани, и отхвърлим случващото се като спасително средство за нашата трансформация, ако презрем Неговите вестители и пратеници, то и Бог няма да оттегли злото, което е изпратил… Защото няма зло, което да дойде без да го е заповядал Всевишният… Защото тези, които Бог обича, Той и на-казва. Като синове, които подлежат на възпитание и обучение. Нали така ни признава за свои? А чуждите Нему погиват без да разберат поуката на изпитанието, на изпита… Дали ще си вземем изпита, за да преминем напред или ще останем вързани в неправда?
Уверен съм, че отговорни за случващото се в света, сме преди всичко ние – наричащите се с името Божие. Ако настойниците, поставени от Него над творението, са лоши стопани, какво да очакваме от падналата и бунтовна природа, която е зле стопанисвана? Защото, ако окото /виделината/ на човечеството е тъмнина, то колко по–голяма ще е тъмнината…? А нима не знаете, че Господ ни е определил нас – наследниците на Богооткровената Вяра, да бъдем виделина на човеците?
Божиите служители сме призовани да прогласяваме Божиите слова… И ние (специално предстоятелите на Тракийската Църква), ще правим това, на време и място (и без време) според действието на Божия Дух в нас и чрез нас…
Но днес словото, което ще проглася се отнася до всички от Домочадието на Вярата. До пришълците – пръснати по църкви, братства и изповедания. До християните…
Господ Исус рече: „…всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд; и който рече на брата си – безделниче, се излага на Синедриона (съдът на седемдесетте); а който му рече –бунтовни безумецо, се излага на огнения пъкъл. И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там пред олтара, и иди първо се помири с брата си, и тогава ела да принесеш дара си”. Повярвайте, като казва „причина” има в предвид – такава каквато Бог счита за Причина, не човеците… Защото човешкият съд не върши Божията воля, а само Божият – по Неговото законодателство и по Неговата Присъда… Помислете, колко са далече християните от изпълнението на тази Христова заповед. А тя е заповед, не по желание…
Затова ви заявявам, че докато се ядат един другиго, докато християни хулят християни, докато църкви и братства отричат и осъждат своите братя от другите църкви и братства, Господ Бог няма да приеме молитвите и приносите им… И няма да чуе молбите им, докато не се покаят от всички клевети, хули и злословия по адрес на други християни… Нито ще приеме фалшиво помирение –лъжливо, политическо, лицемерно, привидно такова… Защото като любящ Баща, Той не може да приеме едни синове за сметка на други, да признае за свои само едни, а другите да презре и отхвърли… „Или направете дървото добро и плодът му добър или лошо и плодът му лош…”– казва Господ. Бог не гледа на лице, и няма да приеме двуличните и лицеприятните… Човеците в света се възмущават на фалшивите новини и клевети в обществените медии и информационните мрежи, а какво правят „християните”….?! Та те първи наченаха хибридните войни срещу невинните… Клеветене, лъжливо свидетелство, хулене и сеене омраза, ненавист и злоба. И срещу кого, срещу кои ? Срещу своите братя от Божия народ. Срещу своите единокръвни от братствата на църкви, вероизповедания и свободни християнски общества. Не каза ли нашият Господ: „ Царство разделено против себе си не може да устои…”. Не са ли пръснати като овце без Пастир (Единият Пастир) колената (племената) на Вярата? Същите, които Бог призова да бъдат един народ, една Христова нация в едно Царство на Духа ? Нима Господ се е разделил, нима Отец ще даде на тези, които искат от Него, змия, а не яйце? Нима не дава на всички, които поискат Св. Дух, Светлината на Живота, за да Го следват? А ето, че виждаме днес мерзостта на запустението сред християнските събрания. Защото както е писано: „шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост на душата Му: – надменни очи, лъжлив език; ръце, който проливат невинна кръв; сърце което крои лоши замисли; нозе, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа; и оня , който сее раздори между братя”. Стига се дотам, че семейства от смесени бракове – между вярващи от различни вероизповедания, са под демоничен натиск от фанатизирани „правоверни”, които настройват съпруг срещу съпруга и жена срещу мъж й, деца срещу родители и родители срещу деца… Разделяне и внесена от вън религиозна вражда, чрез хули, лъжливи обвинения и анатемосване членовете на другите християнски общества. А нали Господ заповядва да не разделяме това, което Бог е съчетал като семейство, като една плът? Такова религиозно вероломство няма нищо общо с Христос, защото е човешко гонение срещу Духа Божии, точно според предреченото. Не са ли такива делата на плътта – разцепления, вражди, ревности, партизанства (сиреч разделяне на християнството на религиозни партии)…?
Но ще запитаме съвременните садукеи и фарисеи – къде са сега идолите, с които се гордеехте…? Не осквернихте ли храмовете си с неправедната търговия, която ви обогатяваше? Къде е вашата надменност? Не изпразни ли Бог събрания ви, не прати ли вам пустота, заради това, че презряхте и оскърбихте праведния, кого Господ не наскърби, а укрепихте ръцете на насилника, на беззаконника – нозете му в пътя на неправдата, съградихте му прибежище от лъжи. Така, че вместо да се поправи и върне към вършенето на правда, загива поради вашето служене на мамона…
Но всички, които не мислят, че са нещо (както някои, които мислят че са нещо, а са нищо пред Бога и Неговите ангели), но жадуват за Христовата Правда, тях Бог познава по име. Където и да сте, сам Бог ще ви стане Светилище, сам Той ще бъде вашето Свято Обиталище и Храм… А вие –Негови, Негов избран съд… Негово писмо, защото ще напише заповедите си във вътрешностите ви…
Духът ми се възмущава, когато слушам християни да хулят Вярата на своите братя. Даже някои хулят Св. Изображения (св. икони) почитани в събранията на инославни, като лъжат, че на тях уж били изобразени мъжкото и женското начало, а не св. образи на Христа и Светата Дева. Само лъже-християни могат да хулят така други вярващи. Само демони могат внушават такова поведение – да клеветят така братя и сестри от други църкви. Защото разсъдете – кое е по важно? – сградата или Този, Който обитава в нея? Иконите ли са чудотворни или Светият, изобразяван на тях? Кое прави молитвата истинска – византийската иконографска традиция или Първообразът, комуто се кланяме, Субектът, Когото следваме, на Който иконата се явява само прозорец и врата за възприятието на Вярата?
А още повече, не трябва ли делата на правда да бъдат в тайно, духовният живот – скрит в Христос? И не са ли многоразлични духовните дарове на многообразната Божия Благодат в различните братства и конфесии, така както и св. ап. Павел свидетелства за ранната Христова църква? Нали точно поради Духоборството, поради непокорството към Духа Божий, Господ разпръсна по четирите краища на небето и земята Нацията на Вярата. А как Той ще събере племената на Вярата в Едно (за да познае света, че сме пратени от Него), ако не оставим всяка лицемерна себеправедност и като град поставен на Божия Хълм не поведем гражданство, общество, природата и вселената, в Неговата Виделина!?
Какво са човешките традиции без Духа, Който ги оживотворява и обогатява, Който ги осмисля и подрежда според Своето Намерение? Тези, който уповават на тях, са подобно на злия и ленив слуга от Христовата притча, който закопа таланта си в земята, но не обогати Господното Дело. Защото за какво е наследеното от тези преди нас, ако не за да надграждаме върху техния боговдъхновен труд, работейки чрез Неговата Благодат. За да умножим чрез Премъдростта богатството от даровете на Духа сред човеците. Защото разсъдете сами. Кое е по-важно пред Бога? Спазването на човешките традиции или последованието на Милостта и Правдата? Не сме ли призвани да следваме същия Дух обитавал и движил светите човеци преди нас, без да пренебрегваме човешкото в тях…?
Ето един пример. Какво ни ползва, че изповядваме в символ веруюто (в символа на Вярата) Христовите страдания, ако не участваме в тях като съпричастни със страдащите…? Ако към Христовите страдания за Неговото Тяло – Църквата, не прибавяме своите такива за събирането на човеците в Неговия Спасителен План…? Или вместо да скърбим за разделения Божий народ и разцепленията между повярвалите, вместо да събираме с Него, всъщност разпиляваме, прибавяме и ние мъка към Неговата скръб като участваме в хулите и враждите, като ругаем тези, за които Той проля кръвта Си…? Св. Ап. Павел прие заради участието си в Христовото Дело – и хули, и клевети и гонение /физическо и душевно/, страдаше и заради лъжебратя, но всичко това, за да събере в едно пръснатите. Нищо, че в своето послание към жителите на Коринт, когато дефинира най-старата изповед на Христовото благовестие (много преди тази от събора в Никея), когато напомня Христовата смърт и възкресение, „изпуска” да спомене и Христовите страдания (за които впрочем говори на други места в посланията си)… Това значи ли, че не вярва в тях? Напротив – много повече от всички сегашни декламатори на веруюто. Защото за разлика от тях той бе съобразуван със смъртта и страданията на Христос (включително хулите срещу Човешкия Син, паднаха като укор и върху него), и така прие Славата Му. Христовите страдания белязаха живота на апостола заедно със всичките благодати и чудеса съпътстващи неговото служение…
За това ви казвам – никой не може да се спаси по дефиниция, цитатите не избавят… По-скоро по тях човеците са изпитвани – по това, с което се хвалят… Защото Св. Писания се превръщат в закон за тези, които уповават на тях като средство за спасение. Защото не законослушателите, но законоизпълнителите са благословени от Бога…
Затова не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, който съди братята си, той съди закона. Само Един е Съдията. Бог ще отсъди между човек и човека, а нам е дадено да съдим ангелите и света на заблудата. Затова приемайте другите братства, подслонете изпъдените, посрещнете завръщащите се, защото не знаете когато приютявате пришълци, дали не прибирате пратени от Бога вестители, сиреч ангели… Не отхвърляйте дори атеистите, тези, които са без Бога на всички светове, защото макар мъртви в греховете си, имат Божието Дихание в себе си. Души от Душата на праотеца на човешкия род, в който Създателят вдъхна жизнено дишане от Духа Си. Макар и чужди на Божествения Живот, въпреки че държат истината в неправда и са неблагодарни към Този, който е Източник на живота им и на всяко подарено им благо, пак същия Този Живот е Светлината включително за всички тях. И чака да изгрее и просветли тъмнината на помрачения им разум, да съживи затъпелите им чувства, да възстанови Божия образ и подобие, изгубената Слава Божия…
Но всички вие, които копнеете да осияе над вас Лицето Божие, осветете храмовете на сърцата си, и ще ви посети Ангела на завета… Синове български, въздигнете падналите си домашни олтари. Отвърнете се от блудствата си, осветете брачното ложе, върнете се към Завета и Тайнството на Божието Семейство, за да бъде благословено потомството богарско…
А към всички обитатели в земята на свещена Тракия, към всички, които са потомство на древните ни отци, наследство на Орфей и великите царе-пастири на нашия богарски род, ще кажа:
Върнете се към Вярата и Завета на нашите свети богоносни предци. И ще намерите изцеление, избавление и вечно спасение… Ако и да сте пръснати до краищата на небето и земята, Бог пак ще ви събере отново, ще ви посети и помилва, ще възстанови забравените ви наследства, ще чуе когато го призовавате, ще отговори и ще отвори неизчерпаемите си извори на благословения и щедри дарования…