Императори Орфици
Съществуват и исторически данни, че шестима от ранните християнски императори на Византия, които са тракийски орфици като император Юлиан, посочен по-горе (също тракиец по произход!), съчетават тези древни практики с тези на християнската литургика, което говори силно и недвусмислено в полза на становището, че голяма част от орфическите “тракийствания” (мистерийни практики – бел.ред.) навлизат широко и се интегрират в ранно-християнските мистериално-посветителни ритуали, обявени впоследствие за свети тайнства на Християнската Църква.
Свидетелства за горното намираме и в следните откъси от книгата на Роман Томов от Института по Тракология към БАН – “Императори – Орфици”:
Така се очертават в Константинопол шест управления на тракийски императори. Това на Маркиан (450-457), на Лъв I Бес (457-474), на Юстин I (518-527), на Юстиниан I Велики (527-565), на Юстин II (565-578) и на Тиберий I Константин (578-582). Тези факти говорят за почти 150-годишна доминация на траките в Константинопол, от 450 до 582 г, с прекъсване от 474 до 518 г. Трябва да се има в предвид, че през това прекъсване практически властта се предава от дъщерята на Лъв I Бес, която е от бески произход, така че прекъсването е призрачно, и че императорът, следващ Тиберий I Константин (578-582) – Маврикий (582-602), се жени за една от дъщерите на Тиберий, следователно синовете на Маврикий, обезглавени от Фока в 602 г., трябва да се разглеждат като последните траки в късноантичния период на Константинополската империя… Тази Тракийска доминация за нас дава отговор на въпроса за мястото на траките в християнизираната империя. Тя категорично доказва, че точно траките са онзи етнос, който доминира империята през V и VI век и който изгражда административното устройство на държавата-църква… Оказва се, че императорите, които водят този процес, са траки по произход.
(Роман Томов, “Императорите-орфици. Орфизъм и ранно Християнство”, Академично издателство “Марин Дринов”, София 1998 г.)