ГЛАВА 1

1. Михаил – Свидетел и Предстоятел пред Трона на Милостта и Истината Божия, до благородните Тракийци, които принадлежат на Единия Спасител и Цар Иисус, който е Христос, събрани около Неговото Присъствие.
2. Благодаря и величая Вечния за Неговата Строгост към отстъпващите от Истината, която е Милост и Благодат към обръщащите се към Извора на Живота, които се присадиха към Божествената Лозница, като приеха с вяра посланието дошло до тях.
3. Наистина Неговият Трон е основан на Правосъдие и Истина, но тези, които ходят в Светлината на Неговото Лице и Образ, познават Милостта на Родителя си, която е неизменна към всички Негови Деца от века и до века. Амин.
4. Като ваш съучастник в Царството и Свещенството на Агнеца и Стоящия на Престола на Величието, и аз страдам, като гледам мрака на невежество, в което са потънали човешките умове,
5. но Утехата на Духа ме освежава, като ме завежда във виденията на Божия Промисъл. Така и вие, братя, сега сте на скръб, защото сте в родилни болки,
6. но дерзайте, ще забравите теготите си, щом Скритият се яви заедно с Наградата ви.
7. Братя, пазете се, да не би някой да ви открадне Венеца на Живота чрез измамата на неправдата, която имитира и подправя благочестието външно, но понеже е отделена от древния Корен Иисусов, е отречена от Божията Сила.
8. С тревога разбирам, че между вас са се вмъкнали разбойници с прегоряла съвест, които проповядват обрязване от закон, следване на юдейските идоли и гръцките празнословия.
9. Ако аз съм наскърбен, то е нищо, но внимавайте да не наскърбявате Господа като търпите юдействащите и проповедниците на техните учения.
10. Защо се гърчеят някои, като знаят, че самите гърци са приели това, което имахме изпървом ние?
11. Или не знаете, че Тайната, определена от Бога преди вековете, за да се яви в последното време на вас, сиреч Иисусовата Слава,
12. е толкова по-древна от елините и от потомците на Авраам по плът, колкото е Вечното от временното, понеже е зачената от самото Начало.
13. Защото тази Канара, от която те бяха отсечени, понеже не устояха, но отстъпиха в неправда, е наша Вечна Канара и Прибежище.
14. Защото, братя, това което византийците и техните архонти присвоиха за себе си, не е нито византийско, нито юдейско, но е Божие.
15. Така също не е Израел този, който по плът се нарича Израел, но не познава Бога, а онзи който е по Дух Народ Божий и има за Цар Всемогъщия.
16. Нито е евреин този, който е вънкашно такъв, но не е ново създание, а само онзи, който е приел Животворящия Дух на Христа, и е станал сам дух животворящ.
17. Да, приятели, Божият план още от самото начало бе да сътвори Народ от Родени Свише, сиреч подобни на Сина Му, които като любящи и верни чада да показват Превъзходството на Неговата Божественост.
18. Да, братя, истинният Израел както преди, така и сега, са всичките Посветени на Христа, които виждат и слушат своя Господ и Пастир, и Го следват навсякъде, а не донякъде.
19. Който се срамува от Името Иисусово и от поклонението Му, както ни е разкрито от най-древни времена, пазено и до днес между нас, той не е достоен за Царството Божие.
20. Такъв да не очаква да бъде с него Ходатайството на Пресветия и светиите Му!
21. Защото не казва ли Апостолът, че нашата изповед отваря небесата и явява Сина за наше Спасение и изпълване с Духа?
22. Да не забравяме, прочее, кому бяха завещани Иисусовите Думи, за които и свидетелствува Св. Йоан – Богослов, и на кого говори чрез ангела си Ходещият между Седемте светила, а и още повече кои бяха и са Седемте Звезди в Десницата Му!
23. Напразно ли страдаха от гоненията на зверовите слуги Апостолът Христов Йоан и неговите съподвижници?
24. Нима Откровението, което сам Господ даде на любимия Си ученик, за да го изпрати до седемте Тракийски Църкви в Мала Азия, бе прието или проумяно дори до днес от наемниците на Блудната Църква по света?
25. А и как можеше да бъде проумяно от онези, за които не беше нито написано, нито пък до тях кога да е послано?
26. Но в това, братя, е и Голямата Тайна на Благовестието, че наистина то се приема само от тези, за които е предназначено и послано,
27. сиреч, тези, които сам Господ Бог предузна от преди всички векове, а които предузна, тях и предопредели, според както е и писано до вас от по-напред!
28. Защото и Откровението написано до вас – Тракийските Братя, чрез светия ваш брат и Апостол Йоан, бе изначало адресирано и предопределено за вас и за всички бъдещи близки и далечни потомци ваши, колкото Бог ще ви роди.
29. Защото е естествено този, до когото е адресирано това любовно писмо от Всемогъщия, единствен да разбира и Езика Му и Съдържанието Му, понеже е Интимно Писмо!
30. Нека ви бъде за знамение, братя, това, че светите земи в Палестина сега са в робство и не принадлежат на народа на Вярата.
31. С това Господ ни явява преходността на временните постановленията, които имат предназначението си само до времето на Преобразуванието.
32. Защото както тялото, така и земята, са свети само поради Обитаващия в тях. Без Него те са пръст от пръстта, сиреч, места на запустение.
33. С какво е повече, прочее, юдейската плът от която и да е друга, щом тя не се освещава от Присъствието на Този, Който напусна синагогите им след Отстъплението и Предателството на мнозината в потомството им по плът?
34. Изсъхна Безплодната Смоковница и бе отсечена от Корена, защото рече Писанието: “Плътта нищо не ползва, но Духът е който дава Живот, а Моите Думи – Дух и Живот са, казва Господ”.
35. Божиите Думи, които наследихте, са тези, които могат да оживотворят дори и камъните и да ги превърнат в народ.
36. Затова вие, които пазите Думите Му, сте и Живи Камъни, вграждащи се в Неговото Царство.
37. Господ Бог рече и не се разкая, но отне Царството от Безплодната и чадата й, за да
38. го скрие в Утробата на Тази, която ако и да няма деца по плът, пак принася преизобилни дарове и ражда синове и дъщери от Царския Род.
39. И понеже нейният Жених е Царят на царете, Който е Родоначалникът на всички, затова и от нейната съкровищница е произходът на Народа, за който още от началото е приготвено наследство и царуване от Бога.
40. Не се заблуждавайте, този нов народ е същият, даже Древният Народ, който е от началото, сиреч, Народът на Светлината и Истината.
41. Негова родина не е Палестина, а онази земя, на която за пръв път стъпи Божеството, където и до днес са стъпките на Идващия, както и предрече Пророкът.
42. Където обитава Бог, там се заселва и Народът Му!
43. Какво е ръкотворното без Неръкотворното, или каква е стойността на образа без Първообраза?
44. Нима не разбирате, братя, че без Присъствието на Небесния Град, на когото Архитект и Строител е Невидимият, земният град Ерусалим е запустял дом, сиреч, земя без Извори!
45. Както имената на някои човеци надживяват тленното, така и Името на Небесния Град надживява Тленността, защото нито е оскверняемо,
46. нито досегаемо от разрушението на времето, нито пък от мерзостта на някогашната негова земна обител, понеже Словото, което го е назовало в съществувание, не търпи нито смърт, нито изменение.
47. Поради това, местонахождението на Божия Град на земята е навсякъде, където Сам Господ е настанил Името Си,
48. защото само там, където е по Право и с Правда призоваван, там небесните врати и прозорци се отварят и затварят от Думите на Силата, сиреч на всеки Хълм издигнат от Разумните.
49. Защото след излизането ни от земния Ерусалим, когото виждаме затворен от войски и всред него владееща Мерзостта на Запустението,
50. сам Господ предопредели за нас Нови Хълмове, за които ни и предрече, че ще Го посрещаме на тях, сиреч местата, където като виделина за света блестят слизащите и възлизащите жители на Небесния Йерус – Новия Салим.
51. Така също и Пророческият Дух на Животворящия не е престанал, както мислят някои, но е преминал към Верния Остатък следващ отблизо Господа и така приемащ Благодатта на Откровението.
52. Тайните на миналото, настоящето и бъдещето се разкриват и днес пред тези, които са познали своите древни корени в Онзи, Който е бил, Който е, и Който иде, сиреч, Вечният Иисус, Който е Христос.
53. Невидимо остава и днес Лицето Му за непознаващия Неговото Явление, а видимо за този, който търси Словото Му, даже това Слово, що е от началото на времената и стои даже и до днес.
54. Нима могат да разберат действието на Божията Ръка, която и сега върши своите знамения и съдби, тези които са ослепели за Явлението Му поради лъжата, представяща предвечното Христово Дело на земята като юдейска секта?
55. Може ли клонката да държи Корена?
56. Как обезсоля солта и сега е тъпкана от човеците и техните господари, и колко малко днес познават Канарата и Думите на всички основания!
57. Затова са ограбени и обезсилени наричащите се християни, защото не познават нито Произхода, нито Рода си.
58. Не говоря за онези, които не са християни, ако и да се наричат така, защото такива мислят, че им е добре под робството на тъмнината!
59. Но говоря за тези отрудени и обременени Христови братя, които нито са се предали на злото, нито са възтържествували в Сила,
60. а са все още пленници на земните началства, сиреч тези непораснали в Христа, нито познаващи Родителите си, които и до днес си остават без Отечество и Родина, без Наследство и Царство, и за които Христос все още не е станал Цар.

ГЛАВА 2

1. Не бяха така Първородните, които още от Енос – Адамовия внук, започнаха да
2. призовават Името Христово. Познаваха Пътя към Дома и търсеха всякога през времето на своето временно пребиваване да се завърнат отвъд херувимите в Небесния Град,
3. който беше тяхната Майка – Родина. Защото истинската Родина, братя, е тази, в която е родено изпървом Съществото ти и изречено Името ти, както Нашият Вечен Дом е мястото където винаги и завинаги се завръщаме.
4. Родените от Духа подчиниха волята си на Волята на Бога, за да участват в Съвета Му и да проумеят намеренията Му.
5. Търсеха да намерят Неговото Благоволение, за да съградят Неговия Град на Правда и Мир Божествен по небесните правила и образец,
6. за да се настани Името на Светия на светиите в него и да обитава Изпълващият вселените в земен дом съграден по подобие на небесния.
7. Градяха градовете си в началото с едничка такава цел и всичко това бе под Божието Вдъхновение, защото старовременните копнееха да съединят отново небесата със земята, както е възпял и Пророкът:
8. “Милост и Вярност се срещнаха, Правда и Мир се целунаха. Вярност пониква от земята, и Правда е надникнала от небесата.”
9. Мистериите на Бога, чрез които бяха способни на всичко, са същите мистерии на Вярата, чрез която всичко е възможно, и в която и сега имате свободен достъп до Покоищата Пресвети отвъд завесата на Христовото Тяло.
10. Същата духовна планина на Преображението, на което бяха свидетели избраните Апостоли, е тази, към която пристъпваха и първите поклонници Божии.
11. Защото всички те се преобразяваха в същия Образ, от който приемаха и новите си Имена, отговарящи на променената им природа.
12. Понеже когато Господ Бог назовава синовете Си, Той сътворява в тях Новото Създание и извиква към живот в тях тези качества и свойства, които принадлежат на Божествения Родител.
13. Затова преживяването на единението с Божеството, което роди Христовите апостоли, е същото Тайнство на Иисус, с което сам Той даде Имената на Първородните.
14. За тези неща всички старовременни се надяваха и ожидаха да видят, но на тях се даде само да предвкусят това, което на нас се даде в пълнота, сиреч,
15. Новото Небе и Новата Земя, съединени в едно в Тялото Христово, чиито нозе раниха смъртоносно древния змей и дракон.
16. Но както знаете, братя, ето че от самото начало и до сега, потомците по плът преследваха чадата на обещанието.
17. “Нека убием Сина и лозето ще бъде наше”- казваха те за Христа, за което бяха осъдени от Стопанина и Земеделеца, Който е сам Господ Бог.
18. Така и до днес тези, които по плът, без Духа търсят да узурпират Наследството Божие, продължават да гонят Синовете на Светлината, но напразно,
19. защото Божието Слово не може да бъде вързано, нито да се отделят от Него верните, които пребъдват в Думите Му.
20. Гърците и гърчеещите се всякога преследваха Тракийската Вяра, както потомството на робинята всякога преследва потомството на свободната,
21. за да заеме мястото му и скрие кому принадлежи Наследството. Няма по-голяма мерзост от това – Блудницата да замени Светата Невяста и Робът да замени Законния Престолонаследник в царските палати!
22. Гърците изкривиха и превърнаха в басни и митове, това Вечно Слово, което не разбираха, принизиха Вечното до тленното, замениха Безценното с нищожното,
23. отклониха народа от Вечната Вяра, като сключиха нечестив завет с първенците му.
24. Но Премъдрият допусна временно тъмнината да затъмни Светлината на съвършеното Знание, защото така Му се видя угодно, с цел да запази за достойните измежду
25. бъдещите поколения и да възстанови Знанието на Синовете на Светлината за техния Вечен Източник.
26. Затова, братя, не уповавайте повече на запустелите обиталища всред народите, нито на гробниците напуснати от Славата Божия.
27. Едни от тях са като счупени грънци негодни вече за употреба, други, след напускането им от славните им обитатели, са се изпълнили с всякаква духовна нечистота и мъртвилост, и сега са във властта на силите на тъмнината.
28. Мощите на светии са положени в хранилища направени от чадата на техните убийци, за да прикрият своите и на бащите си дела и да се похвалят,
29. че на тяхна страна са умрелите светии, а че живите Светии Божии са оставени без подкрепа и са сами!
30. Но вие, братя, не мислете че сме сами, защото всички наши прадеди и духовни родственици съучастват в едно с нас от небесното ни Отечество и Родина във Всеобщата Литургия на Агнето, която заедно извършваме на земята.
31. Като живи пред Бога на Живите заедно с нас те служат в Делото на Съграждането на Божието Обиталище през вековете, в което Обиталище се вграждаме и ние заедно с Първородните.
32. И те, и ние, имаме за Отец и Бог – Начинателя на човешкия род. И те и ние имаме Един Посредник в небесата на световете, Който като Единороден е в Пълнотата на Всемогъществото на Бога,
33. а в Първородството си всред много братя, е в снизхождение и милост към нас, човеците, от които прие плът, в която позна страдание и горест за всички ни.
34. Затова, братя, както Апостолите ни учат, нека се обучим да любим Божия Образ в братята и в себе си (във вътрешностите на сърцето),
35. за да станем способни да любим подобно и всички ближни, според заповедта Христова!
36. Нека възлюбим страстно Бога и неговите Словеса с целия си ум, вътрешности и сила, за да се изпълваме с Духа и по този начин да сме способни истински да обикнем Него и в себе си, и във всичко наше, което Той освещава и ни дава.
37. И най-после, нека виждаме и развиваме в ближния, и в себе си, Свещените Образи и Дарове Божии, за да познаваме и пребъдваме в Неговата Благодат и Мир,
38. и бъдем винаги пазени в Ръката Му, която пише Това, което никой не може да изтрие.
39. Защото никой не познава Сина, освен Отец, и никой не познава Отца, освен Синът, и комуто Синът благоволи да Го открие!
40. Какво иска Господ да разберем от тези Негови Думи? Това, че е Непознаваем, ако не благоволи да ни се открие!
41. Да, братя, в действителност никой не познава Явлението на Бог-Словото, нито тайното и животворящо значение на Неговите Думи, освен роденият от Отец.
42. Не чрез юдейските учения Апостол Петър позна Божия Помазаник, а чрез откровението от Отца, Който свидетелства за Сина Си.
43. Не плът и кръв му явиха това, понеже никой не може да дойде при Сина, освен чрез привлекателността на Красотата на Божията Слава.
44. Така и никой не може да проникне в Тайната на Непознаваемия и Скрития, Който е Даващият наяве, без да участва в смъртта и възкресението на Сина Му.
45. Той е Пътят до скритото в Бога, сиреч, Думите на Неговата Истина и Живот Вечен.
46. Светлината осия, за да се яви скритото от създанието на света, за да се разкрият основанията на Небето и Земята, за да се утвърдим в Непоклатимото и Неизменяемо Царуване на Неговия Род.
47. Словото, което Бог е говорил и говори, е Речта на Сътворението и вечността. Неговите Език и Писменост са Невидимите Сили, излезли от Дъха на Устата Му като Видими Образи сътворени от Ръката Му.
48. Негов подпис е цялото създание, както и Свещените Думи – Образи, които предаде на Моисея на Планината Божия. Защото, където слиза с херувимските колесници Пресветият, всичко вече не е същото.
49. Както и вие, подобно на Илия – на крилете серафимски, се възкачвате на Планината на Преображението всеки път, когато пристъпвате в Храмовете на Присъствието.
50. Но тъй като потомците по плът на Авраама не бяха верни и паднаха в блудство със златния телец в пустинята, Моисей по заповед Божия скри Първичния Език на сътворението, на който първоначално бе записан Законът Божий.
51. Наместо Първите Плочи им даде вторите, със знаци, които отразяваха звуците и значенията, според способността на народа да ги чува и разбира, за покривало на Свещените Образи, което покривало остава за мнозината и до днес.
52. Това Ходатаят на Завета направи, за да предпази слабите в съвест и знание, да не би да извратят Истината, която не бяха още видели в Плът, сиреч, Образа на Христа – Сина Божий.
53. Но Тайната на Словесата Божии присъстваше скрито, която Тайна посветените в Урим и Тумим пред Олтара на Всемогъщия, следваха и предаваха на достойните.

ГЛАВА 3

1. Вие знаете, братя, от Свещеното Писание, колко недостойни за призванието се оказаха плътските потомци на Авраама, както и добре помните,
2. че Царството се отне от тях, защото наистина плътските не могат да наследят Бога, нито сребролюбивите могат да придобият Неговите Обещания.
3. Поради отстъплението на народа им и неговите първенци, Бог изведе малък остатък по благодат от морето на непокорните и необрязани в сърце.
4. И точно както пророкуваха мъдреците всред тях, Бог напусна светилището Си в Юдея поради мерзостта на запустението, но се смили за пръснатите Си овце измежду народите.
5. Той чу вика на човеците, и за да не погине ни един от тези, които вярват в Него, Той изпрати Сина Си в плът, подобна на нашата, и ни яви Невидимото и Скритото още от времето на Адама в Едем, за което се надяваха и копняха много от Царете-Пастири и Пророците-Наместници.
6. Защото това, което от бащите си те пазеха измежду народите като чинопоследование и богопоклонение, те не можаха да видят изпълнено докато бяха в тази плът, понеже Бог го бе запазил за мнозината измежду последните, които ще бъдат първи.
7. Защото в последните дни се яви Словото и обясни Невидимото у Бога, понеже Сам Господ на Живота и Възкресението слезе да обитава всред нас.
8. Но тъй като Видяното Божество се скри от човеците, възнасяйки се на небесата, на нас измежду всичките бе завещан Езикът на Неговите Знамения и Тайнства, заедно с изпълнението на пророчествата и посланията на Неговите светии.
9. Голяма е Тайната на Тялото, което ни остави Възкръсналият като Свещен Път, по който вървят посветените, уподобявайки се във всичко на Него, съпреживяващи
10. мистериите на Възкресението, за да стоят на небесни места в Обиталищата приготвени за тях, и да гледат и пребъдват в Славата Му.
11. Това е Първото Възкресение!
12. Блажени участващите в Него, защото няма да вкусят от втората смърт.
13. Братя, всичко това щеше да е изгубено завинаги, понеже дрехите на Христа, за които хвърлиха жребий, бяха облечени от чуждите.
14. Но Господ в Премъдростта Си скри от Врага Невястата на небесни места, за да я открие Христовият Дух само на достойните Свои, на определеното от Господа време.
15. Защото вие сами разбирате, братя, че Свидетелствата на Писанията и Църквата са мъртви без Духа на Пророчествата.
16. Като трупове безжизнени са те без свидетелството Иисусово, непогребани от враговете, които имаха за цел те да бъдат използвани неправедно за покривало на беззаконието, което е хитро да върши зло чрез закон!
17. Но когато влиза жизненото Дихание на Думите Иисусови в буквите и храмовете, ето Силата и Славата на Емануил изпъжда вън търговците и чародеите.
18. Всички злотворци, които злорадстваха и богохулно злоупотребяваха с наследството на светиите, се изпълват със страх и трепет.
19. Наградата и въздаянието идват с нашия Господ и Неговите светии. В тяхна власт са Словата на Силата, които отварят Вратите към Небесния Град и правят да слиза Скинията на Свидетелството всред човеците.
20. Облечени сме в Могъществото и побеждаваме Звяра чрез Христовата Кръв и чрез Думите на своето Пророкуване!
21. Нека заедно със Живите Същества – негови Престоли, Господства и Начала, излизащи от Неговата Уста,
22. за да величаят и служат на Образа Му, се поклоним и отдадем Славата, Честта и всяко Богатство като Благодарствен принос и жива Жертва на Агнеца, и на Този, Който седи на Трона от века и до века! Амин.
23. Приятели, голяма е Тайната, която е била засвидетелствана между вас, а именно скритото Име на Бога.
24. И ако и да е най-древното Име, пак То е винаги ново, защото се приема като откровение и се носи във вътрешностите и умовете на божествените хора.
25. Сам Иисус рече: “Аз съм Алфа и Омега!”, сиреч, Той е Този, Който има много имена, понеже всяко име, звание и същество са от Него и за Него, било Началства,
26. Власти и Сили, защото е Словото Божие, което Сам Той изговаря, за да съществува всичко.
27. Мислите ли, че случайно, или поради външни обстоятелства, Апостолите написаха Евангелията и Посланията използвайки буквите производни от Първата
28. Протокирилица, на която древните траки записваха произносимото звучене на Първичната Едемска Реч?
29. На Нея общуват всички Ангели и човеци от Божието Семейство, както на небето, така и на земята. Отне се Тя от Тир Велики и бунтовното човечество, поради възгордяването им и неправедните им замисли.
30. Но Господната Воля бе да запази за търсещите Давидовия Ключ на Познанието и Царството, и съхрани Бохарската реч,
31. чрез която Духът довежда избраните до Откровението, което Йоан Богослов прие от Господ Иисус, за да го предаде на Слугите Му пророците.
32. Така всяка Жива Буква от Азбуката на Живота е част от Този, Който е и Алфа, и Омега. В поклон пред Него свалят короните си Двадесет и Четирите и Него славят Четирите Живи Същества!
33. И всички невидими, от които произлизат всички видими, заедно изпълват Книгата на Живота, чийто букви, думи и изречения са едновременно Дела Господни и Негови Служители, които като нетленна дреха крият Неговото Същество.
34. Защото и Тялото Му, което е Църквата от всички векове, бе разделено на четиринадесет части, които се скриха от враговете, с цел да не се намерят вече,
35. но сам Моисей възстанови от Едната от тях, скрита в Он, другите Дванадесет, които и станаха Дванадесетте Израилеви Племена, а днес са всичките Христови Църкви по света!
36. Но Четиринадесетата, която бе оплодила всичките, си остана скрита и в тайно, до деня на Възстановлението, сиреч, тази, която бе Древният Тракийски Род, който и даде началата на Египет, Израил, Елада и всичките Христови родове на всички времена!
37. Защото както Луната отразява Славата на Слънцето, така Египет бе само огледало на Слънцето на Тракия, от което се родиха и Дванадесетте Звезди, за които говори и Йосиф на братята си.
38. Така народът на Хемус (Стара Планина), сиреч, Древна Тракия, стана и Кръстник и Младоженец на земята на Хеми, сиреч, Египет (на Древната Реч), за да му роди тази Невяста синовете отвъдни, които се нарекоха Ис-Ра-Ел.
39. За тези Слънце, Луна и Дванадесет Звезди, говори Йаков на сина си Йосифа: “Нима е редно аз, майка ти и братята ти да ти се поклоним?”,
40. защото счете, че е праведно по-последният да се поклони на по-първия, ако и да виждаше, че Господ беше поставил сина му Йосиф да раздели Благословенията Божии сред много братя!
41. Да, възлюбени, понеже и ние възлюбихме Иисуса и Неговото Явление, Бог Отец ни обгърна с Мантията на Своята Правда и Красота,
42. заобиколени от вечно живите същества, които Христос нарече Свои Думи, Дух и Живот, и ни даде да седнем сред съзвездието на Древните Мъже на Мъдростта.
43. Дрехите на Правдата, с които сме облечени в Христа, за разлика от обикновените одежди, ни променят и облагородяват, защото са с Небесна Природа.
44. Думите на вечен Живот издирваха пророците и чрез тях свидетелстваха, и за тях жадуваха и гладуваха апостолите, и тях проповядваха.
45. И който Ги намираше, сам ставаше Извор на Живи Словеса и Дърво на Живот, което ражда изобилни плодове.
46. Няма глад и жажда за тези, през които тече Реката на Живота, защото те се хранят от Хляба на Живота, който дава съществувание на света.
47. Тестото, от което този Хляб е направен, и Житото, и Семето даже, едно са с тях и в тях!
48. В дървото на техния Живот са се подслонили небесните птици и в неговата корона Небесното Царство идва на земята!
49. Защото вие, братя, сте Божий Род, от Божието Семейство, и понеже Родителят ви е Свет, затова и вие сте свети! Затова и Дарът на Неговия Дух е във вас, за да се вселява във вас Неговата природа.
50. За разлика от горделивата Вавилонска кула, тази на Петдесетница е Кулата, на която Сам Господ е архитект и строител, чрез Светия Свой Дух.
51. Тя е нашето завръщане в Родината ни, където се научаваме изново да говорим Майчиния Език на Йерус.
52. Подобно на цар Давида и всички, в чието сърце пребъдват Думите на безсмъртното Знание Божие, вие сте Богу мили, понеже възлюбихте Образа на Сина Му и Неговото Явление вовеки!
53. И така, както знаете, братя, Човешкият Син е Давидов син, но и сам цар Давид Го нарече свой Господ, защото беше отпреди Давида, ако и Давид да дойде в плът, за да подготви пътя Му!
54. Така и Йоан – Предтечът Господен, бе пратеник пред Лицето Му!
55. Но също, както Кръстителят приготви пътя в Пустинята, за да стане необитаемата земя плодородно поле и долина на живи Извори,
56. така и вие днес сте прогласители на Царството на Идещия в Славата Си, чийто най-древни Думи сами са Изворите на Вечен Живот!
57. И ако Йоан да беше най-великият роден от жена, вашето величие е толкова по-голямо, колкото по-велик е Родителят ви и Царството, на което вие сте наследници и служители.
58. И така, вие сте царски род – всички, които пазите Божиите Думи, за да се изпълняват във вас и чрез вас по Божията Съвършена Воля.

ГЛАВА 4

1. Такова е съвършенството ви в Отца – вие знаете Името Му, което неверните загубиха! А и как биха могли да Го намерят или научат, щом като нямат Речта,
2. на която се изписва и възвестява от самото Начало?
3. Истинното богопочитане, поклонение и себеизливане, всичко, което в пълнота днес Духът възстановява чрез Свидетелите Си, бе открито още в Началото на Първородните.
4. Закланият от създанието и за създанието на света Агнец, съживи по Своята милост и благодат, падналото в греха и тлението Адамово потомство.
5. В Кръвта на Божествената Лозница, във Вечен Завет с Бога, първите човеци призоваваха Иисусовото Име и познаваха Тайните Му, чрез които имаха достъп до Присъствието на Светия.
6. Праведният Енох вървя по стъпките на Мистериите на посвещение Богу и остана отвъд измерението на тлението като първият Грабнат във Въз – Духа, следващ Христа и в небесни места, за пример на ходещите по Дух от всички следващи поколения.
7. На тях той завеща свещени скрижали, свидетелстващи за Пътя към Вечното Царство, за да могат да възлизат преминаващите през Вратата към Светлината на Вечния Ден, и да слизат ангелските войнства и служат на наследниците на Спасението.
8. Този пръв Божествен Книжник остави на идните поколения Свидетелството за Великия Пастир на душите, за да намерят безопасност в Небесната Кошара
9. и водителство в света на сенките, и да могат делата им и имената им да живеят вечно, и да дават своя плод на своето време на земята.
10. Погледнете, братя, на Праведника Йов! Той бе първият, който прогледна за Божествената Правда и недостатъчността на всяка човешка правда.
11. Нима душевната драма на страданията на праведния Йов беше игра между съперници за притежанието на човешката душа, или пък беше проверка за лоялност на роба към Господството на Всезнаещия?
12. Нека не принизяваме Божеството, приписвайки Му човешки страсти и суетност!
13. Господ благоволи да разкрие на слугата си Превъзходството на Виждането на Бога и Неговите дела, пред човешките предания, разказвани за Него.
14. Защото сам Иисус каза, че “това е истинското Божие дело – да повярвате в Този, когото Бог е изпратил”.
15. Затова считайте и вие вашите изпитания като средство на Бога да промени делата ви от дела за Него – в Дела от Него и в Него.
16. Понеже и копнежът на Йов да види Лицето Божие се роди в неволята и загубата на всичко тленно. И когато всичко благословено му бе възстановено според
17. Плана на Провидението, това стана само след пълната промяна, последваща всяко Видение и Образ на Божието Царство, което е невъзможно без раждането свише в Мистериите на Духа.
18. Само тогава греховното тяло (тяло на греха), се превръща в духовно тяло, (тяло на Духа), когато се изпълваме с Него в копнежа за Неговата Пълнота и нашите стенания, възклицания и въздишки извикват Живите Думи на Сила, които раждат Живот!
19. С това обновено и оживотворено от Христовия Дух тяло ние се обхождаме като възкръснали от мъртвите, следвайки Плода на Устните като жива жертва на хвала, чийто Слова са от Вечността и за Вечността.
20. Какво да кажем, прочие, за Вярата и Нейното Семе, което владее световете?
21. Чрез Нея Ной си почина от своите дела, за да върши Божиите Дела и видя бъдещия свят, и се подготви за него.
22. Чрез Виждане в невидимото той направи Ковчега, в който преминаха от смърт в живот Благородните. Славните, които положи в Него, се скриха в Пресветото Място!
23. Чрез делата си на откровена вяра Праведникът запусти плодородната земя, а пустинята обърна в изобилие, като я насели със синове!
24. И така, посвещенческата традиция на преминаващите през световете беше много преди Авраама и потомството му по плът.
25. Защото дори след богоборческия бунт на вавилонското стълпотворение и последвалото го объркване на езиците,
26. пак имаше посветени, които запазиха подобаващото им духовно положение и свободен достъп до отвъдните светове, поради верността си към Бога на Светлините.
27. Именно тези посветени Духовни Пришълци народите наричаха “Евреи”, сиреч, “Отвъдни”, защото това бе значението на думата на древния език.
28. А много векове по-късно това духовно звание и чин започна да се употребява като плътско определение за племената, произлезли от потомството на един от “Отвъдните”, чието име, както знаете, беше Авраам.
29. Нека помним, братя, прозрението дадено на Апостол Павел относно духовното наследство, което преминава към Чадата на Обещанието.
30. Като един от приемниците и пазителите на Изначалната Божествена Съкровищница, същият този Авраам излезе от заблудите на многоезичните от Ур Халдейски,
31. за да запази Древното Знание и Език на Истинския Бог, и да намери нова родина и достойно бъдеще за потомството си.
32. Божият избор се спря върху него, защото не се поколеба да изостави утъпканите пътища на общоприетото, но пожела да завещае на произлезлите от семето му повече от земна родина, понеже копнееше за Небесния Град.
33. Затова Господ изведе из племената неговия дом и го посади чрез Словото на своите Съдби да бъде Народ Избран за Знамението на Божието Царство, което имаше да се яви в Христа нашия Господ.
34. Това Царство дойде не чрез плътска мощ и човешки оръжия, но в Силата на Духа и Неговите Думи!
35. Защото Пръстът Божий е, който изцелява болните и отваря очите на слепите!
36. Мечът на Словото пронизва всемира и нашите вътрешности, за да издири помислите на сърцата и да яви скритото в непрогледната тъмнина. То воюва чрез Правосъдието и ще изведе Правдата към победа.
37. Знаменията за Идващия Цар и Неговото Вечно Владичество наистина стояха всред народите и преди Авраама, но Бог благоволи да ги събере в Историята на Потомците, написана за всички, които са наследници в Христа.
38. Защото Авраам наистина е отец на Вярата, понеже позна Бога на Праотците си и предаде на сина си Неговото Благоволение.
39. И при все това, на него му бе открито, че онаследяването на Благодатта не става само по кръвна линия, но чрез Тайната на Възкресението, в която и посвети Исаак.
40. Така и вие се покорявайте и подчинявайте на Христа, като имате за пример Авраам, който отдаде всичко свое, като не задържа за себе си дори сина си, но го посвети на Възкресението- Иисус, за да влезе в тялото му Христовият Живот и изпълни неговото същество.
41. Защото който иска да запази себе си и своето си, ще ги загуби, а който загубва всичко потапяйки се в Христа, намира завинаги Живота и Истинското Богатство в Пълнота!
42. След като остана без нищо в този свят, Патриархът съзря духом величествената гледка на Небесното Царство и Неговия Столичен Град, и като се поклони на Христа, се удостои да види в бъдещето Силата на Неговия Ден.
43. Славно е да гледаш Божествения Изгрев и блажени са тези, чието Слънце не залязва никога, затова издигайте Христос – вашето Слънце, докато стане пладне в живота ви!
44. Богът на бащите, чиято Тайна се предаваше в тайно, от баща на син и от учител на ученик, е същият Бог, Който ни се разкри в Иисус – Първородния от мъртвите и Първия Плод от починалите.
45. Над Този, Който е самият Живот, смъртта няма власт, но заради избраните, Той – имащият всички светове, слезе в Хадес да освободи пленените, да възтържествува над враговете на човешкия род, и да разкрие пред цялата вселена Своето всевластие над живите и над мъртвите.
46. Пред Неговото Слово ще се преклони всяко коляно, защото по Волята Си дава и отнема Живота, и има ключовете за обиталищата, в които починалите се обличат
47. съобразно тайните си дела, в срам или слава, във вечен ужас или радост, в страдания на неутолима страст, или във всеблаженствата на Мира Божий. Телата и всичко що е правено в тях и с тях, са като семена, които покълват, за да родят според вида си добро или зло!
48. Затова и всички ние, с надежда ожидаме да се оприличим на Христа, да се облечем в Небесното и в Неговата Слава, та да станем във всичко подобни на Него!
49. И тъй, не бойте се от идното, нито от скритото, нито от откритото, защото вие сте помазани с Мирото Божествено на Христовата смърт и Силата на Неговото Славно Възкресение.
50. Същият Дух, Който възкреси Иисуса от мъртвите, оживотворява и вашето тяло като храм на Възкръсналия!
51. Защото същият Този Иисус се възнесе в Небесата на небесата, за да ни изпрати Духа на Помазанието от Отца Си, та да бъдем и ние Негови синове и наследници довека.
52. Затова казвам, че в Авраам виждаме същото духовно потомство, родено от Вярата във Възкресението, което сме и ние – преминалите от смърт в Живот, за да не вкусим никога от втората смърт!
53. И както знаем, Семето на Христа е Неговият Род, който ще наследи народите, защото Неговото Учение ражда божествените хора, сиреч, тези, които са Божии Синове!
54. “Много е за ученика да бъде като учителя си, но всеки ученик като се усъвършенства, ще бъде като Учителя си!”- казва Господ.
55. Това е същото пророческо предание и учение на старозаветните пророци и на новозаветната църква, пазено от избран остатък във всяко време и епоха, чрез което ставаме и днес съпричастни с Божественото естество в Христа.
56. Затова изпървом последователите на Христа се наричаха не християни, но ученици, а всред израилевите племена – пророчески “синове”.
57. Та нали и сам Авраам беше силен в думи и дела, чудотворец сред чужди и свои! Та нали и той бе почетен като пророк и владетел от царете, които познаваха Всевиждащия и Всеприсъстващия, обитаващ в Небесния Град, сиреч, Царя на царете и Господа на господарите.
58. А всички те бяха от великите владетели, представители на Небесния Род, от който като Божествен посланик и жрец дойде и Мелхиседек – Царят на Салим.
59. Но понеже по-късно не целуваха Сина, Всемогъщият Бог отхвърли мнозината земни князе, като недостойни имитатори на Божествената Власт.
60. Уви, малцина бяха мъдреци като царете-поклонници на Младенеца във Витлеемските ясли, последвали Христа чрез Ангела Господен!
61. Братя, Бог Отец, от Когото произхожда всяко име и чин, Бог на пророческите духове, от Когото произтича всяко Откровение,
62. Той е, Който оправда Авраама и го направи непорочен чрез Откровението и Пратеничеството пред Лицето Си. Той е същият, Който осиява и над нас в Храма Си,
63. и чрез Него ние се въздигаме и избавяме, благодарение на посланието, което сме приели изпървом от свидетелите на Царството Му!
64. Колко блажено е наистина да приемаме благодатта на Думите Божии чрез Неговите Пратеници, с които Сам Бог има интимно съобщение!
65. Но още по-блажено и полезно за нас е, сами ние да бъдем даващи, като родени от Благия, за да ходим в непорочност, сътворена от нашето пратеничество!
66. По това се познава Родът на Благородните, защото са за знамение и за виждане всред своето поколение.
67. Затова, да не се отчайваме поради нашата немощ, но да бъдем инструменти прославящи Този, Който ни е пратил, както Сам Той бе пратен да бъде Семето, от Което се родиха Неговите синове.

ГЛАВА 5

1. Няма съблазън в този, който търси Славата на Христа. Затова нека да растем в зрялост и да следваме по-превъзходното поприще, което се открива пред нас, като оставяме задното и вървим напред към хоризонта на Изгрева Христов.
2. Братя, Откровението на Патриарха Авраам за Божеството и Неговата Воля се развиваше след всяка среща с Неговото Слово.
3. Приятелството с Бога е голямо предизвикателство за ограни¬чените човешки ум и природа. Истинско богатство и неизчерпаем източник е Вседостатъчният и Неговите Мисли и Намерения променят нашето същество.
4. Бог е нашата твърде голяма награда и Изворът на Живата Вода, с която нека да заменяме застоялата вода в нашите човешки корита, пълни с ограничени думи и мисли,
5. които затварят необятното в ширина, височина и дълбочина Слово.
6. Така и учениците Иисусови трябваше да превъзмогнат проти¬воречията и предразсъдъците от наученото в юдейската традиция, за да последват разкриващото се величие всред знаменията на Думите Божии.
7. Но именно затова се и удостоиха да гледат това, за което други само копняха, но не видяха, сиреч, ангелите слизащи и възлизащи над Човешкия син!
8. Ходенето в Откровението за Дошлия в плът и кръв, не е по “плът и кръв”, но е следствие на духовен глад и жажда за Думите сътворяващи вечност, сиреч, на предвечния избор върху тях!
9. Нали и други гледаха, но не виждаха, слушаха, но не чуваха, защото сърцето им търсеше ревностно не Бога, но почитта от човеците, защото уповаха и служиха повече на Мамона, към когото се привързаха, нежели на Бога, Когото продадоха!
10. Презрението към Божиите Духовни Дарове и Познание винаги води до отстъпление, което преминава накрая в предателство.
11. Вижте до къде стигнаха Юда Искариотски и Юдейският квас – похулиха и повесиха на дърво Благословението Божие и Живота Вечен.
12. Чудно ли е тогава, че и досега непокаялите се измежду тях са в проклятие, празни и без Бога на Възкресението?
13. Наместо Него, те са приели друг бог, от когото приемат заплата, която ръжда хваща, молец изяжда и огънят ще изгори докрай.
14. Чудесата Господни и Явлението на Божествената Власт над стихиите, над силите на смъртта и над демоните, бяха достатъчно свидетелство, но за тези, които искаха, търсиха и хлопаха пред вратите на Откровението и Благодатта.
15. Не се ли обърна точно така Авраам – от човек, търсещ изпървом обещанията Божии в естествения свят, (което го доведе до противоречия в Египет),
16. в ученик, следващ Христа в благоговеене и жива жертва, и така достигна да бъде притежател на истинското богатство, сиреч, на пречистеното с огън Злато на Премъдростта и Знанието в Бога?
17. От вървящ по своите пътища и желания, Апостол Петър също бе преобразен да ходи по Божията воля и Думи там, където човек нито иска, нито може.
18. И както след Възнесението Иисусово, Апостолът позна Христа вече не по плът, но духом, така и Авраам се усъвършенства на своето време да вижда и следва небесните Видения, и да утвърждава на земята небесните Знамения.
19. След като се поклони на Посланика на Небесния Град всред земните народи и му даде десятък от богатствата, които Небесният Цар бе предал в ръцете му,
20. той сам стана за всички бъдещи поколения свидетел на Царството Божие, което владее и въздава на народите според делата им и приемането на Неговите Пратеници.
21. Защо неверните не разбират Тайната на Благочестието и защо отстъпниците не проумяват Мистериите на Църквата?
22. Защото безумните не могат да понасят Премъдростта Божия поучавана между зрелите! Който не е роден отгоре, не разбира съкровеното, защото няма в сърцето си Зорницата, която е Сам Иисус.
23. Вие, обаче, които сами сте Семето Иисусово, пребъдвате в Утробата на Небесния Град, който е нежна Майка на всички ни, наша Родина и Владетелка над Духовете!
24. Защото Възлюбената Иисусова, която е Плът от плътта и Кост от костта на Христа, тя е Славата, за която Сам Той ни ожени, също както и ние се омъжихме за Христа!
25. И така, братя, оправданието на Авраам, което му вмени Господ, не беше следствие от човешки умозаключения, морал или верска идеология,
26. а плод от следване на Откровенията Божии, заради които беше напуснал човешките традиции и обичаи на земната си родина,
27. и така той стана “Хевер”, сиреч “Отвъден” (Евреин).
28. Братя, Думите на Твореца, които Йаков прие от баща си, веднага заживяха в него и продължиха да работят, и да го възрастяват през целия му живот, така изпълнявайки Божия План, за което и бяха пратени.
29. Също така и Дъхът, който приеха от своя Наставник светите апостоли, закваси постепенно цялото им естество, за да се изпълнят на Петдесетница с Пълнотата на Духа Свети и Неговите Думи.
30. Защото Стълбата, която видя Йаков в съновидението, бе същата Стълба на Ангелското Тържество и Славословие около яслите Витлеемски, към което Тържество пристъпвате и вие в светите събрания на Събора на Тялото Христово.
31. Тази Стълба между световете бе загубена за умовете и земните езици, защото бе скрита за човеците, потънали в морето на словесната бъркотия.
32. Спомнете си, братя, че преди да влезе в благословенията, пророкувани от баща му, Йаков се срещна лице в лице с Ангела на Божието Присъствие и преживя тази промяна на ум и сърце, която съпътства всички, докоснати от Него.
33. Така новороден, той премина същата Река Небесна, в която се потопихме в кръщение и ние, за да се отворят очите ни и видим Богоявлението на Единия,
34. Който е в Три Лица. Бог на праотците ни, който стана и Бог на Йаков, даде и нему новото име, сиреч, Името, в което са Думите, които сътворяват истинското наследство.
35. Небесният Родител го наименува Ис – Ра – Ел, сиреч, с Името, с което се наричаше още от Едем, Източникът на народа на Тракийската Вяра,
36. сиреч – Вечната Канара – Иисус!
37. Защото вчера, днес и навеки, Неговите Люде се покланят с Дух и Истина пред Седящия на Трона, слушат Гласа на Думите Му, и изповядват в един глас:
38. “Очите ми виждат Славния Му Образ, нозете ми следват Неговата Слава, устата ми величае Десницата Му, и всичко мое принадлежи Нему!”.
39. Братя, Апостолите Христови попипаха Словото на Живота, чуха Гласа от Облака и видяха Славата на Христа чрез същия Дух Господен.
40. Те ядоха и пиха с Възкръсналия, който им разкриваше тайните на Божието управление и царуване четиридесет дни преди да се възнесе на небесата.
41. Но колкото и славни да бяха тези дни на Богоявление, те преминаха, за да остане по-превъзходното, което не преминава никога!
42. Защото Мистериите Христови, чрез които ние пристъпваме към Вечното Присъствие на Господа, те са непреходни за всички времена,
43. както е и непреходно Лицето Божие и Царството Му, което не престава, според както се е обещал, и не зависи нито от време, нито от пространство, но е достъпно за всички търсещи Го от сърце.
44. Така чрез Божия Дух миналото и бъдещето стават вечно настояще, каквото беше Словото и неговото Явление за Дванадесетте през целия им останал живот на земята и през вечността.
45. Затова, братя, нека и ние бъдем зрящи, а не както бяха слепите фарисеи с техните човешки учения и идеологии!
46. Те завиждаха на Иисус и затова станаха Негови предатели, също както сториха и с Йосифа братята му, които го намразиха заради неговия Дар, вместо да закопнеят и те за Него.
47. И сегашните книжници, както някога непокорните и неверни израилеви синове, като отхвърлят Книгата на Живота, обричат себе си и последователите си на глад за Божиите Откровения.
48. За да обърне сърцата на чада и бащи едни към други, Сам Иисус възвеличи главата на Своя син и свидетел, и му даде име от Името Си,
49. защото този, който позна всред оковите си Свободата и Властта на Христовата Правда, понесе укор заради помазанието си, за да приеме Богатството и Защитата на Небесните Видения.
50. На какво да оприличим неговото завръщане в обятията на престарелия баща, ако не на своеобразно възкресение от мъртвите?
51. Но заедно с избавлението на целия род, дойде и новорождението и обновлението на Йосифовите братя и запалване отново на Любовта в техните запустели сърца.
52. Но ако те се смириха и разкаяха за своето коравосърдечие, това не правят днес юдействащите и гърчеещите се коравовратни себеправедници,
53. които крият голотата и нищетата си откъм Небесното зад горделивите и сиромашки учения на Лицемерното и Традиционното.
54. Подобно на камилоптицата напразно заравят глава в земното и временното!
55. Извлеченият от водите Моисей изведе Народа Божий от плодородната земя и тя веднага запустя и се изпълни с омразните и нечисти птици на бесовските мерзости, влезли в домовете и образите, опразнени от Божието Присъствие.
56. И пак през водите на морето от езици, племена и народи ги преведе Пророкът към Пустинята на душите, която чакаше да разцъфти и раззеленее от Присъствието на Светия на светиите.
57. Защото същият този Моисей, като виждащ Лицето на Онзи, Който е в тайно, скрит зад Облака, но даващ Явлението на Думите Си, преведе човеци през земи и води,
58. приготви Пътя във вътрешностите им за Шествието на Божията Слава, и изравни друма за Идващия, яздещ победоносно.
59. И понеже за Бога няма разлика между духовното и телесното, новородени от Неговия Дух, без осветеното в Бога телесно, няма духовно, и без новороденото духовно, тялото е мъртво.
60. Защото и храната, и водата, която сътвори за гладните и жадните в пустинята сам Бог, бяха Дъх от Божиите Уста, както беше също и светлината, изречена от Божията Светлина!
61. За тези посветени люде казва божественият Апостол: “Кръстиха се в морето и в Облака, и ядоха и пиха от Канарата Иисус!”.
62. Така Великият Пастир на духовете и душите ни потапя в Мистериите на Водите и Огъня на Духа, за да ни заведе на Небесните места седящи на Тронове, грабнати във въз – Духа.
63. И докато обещаното се сбъдне в пълнота в Силата на Духа, ние не сме оставяни гладни, нито жадни, освен за Царството Христово.
64. Защото Невястата, възлюбени, е хранена със скритата Манна и носена на Ангелски Криле, за да бъде опазена от злите.
65. А и с какво да си обясним, братя, преданията на учениците Христови за Иисусовите изкушения и победи в пустинята на духовете, на които те не бяха очевидци,
66. освен с това, че Сам Учителят намери за добре да разкаже, а Духът да напомни и умъдри. Тази Мистерия на Човешкия Син воден от Духа е разкрита заради нас,
67. като Път на Посветените към онова място на Царството Свещено, от където клеветникът е изхвърлен, за да остане само Всемогъщият Бог все во все.
68. Това е скритото място на Невястата, където има изобилна ангелска храна и в Нея участват през вековете всички, които имат крилата на Духа Свети, защото това са Грабнатите в Него.
69. Да не мислите, че четиридесет години Израил пътешестваше само по телесни пътища в пустинята?
70. Казвам ви – “не”, защото преди всичко нямаше онова поколение да стане Израил, ако не бяха преминали през световете облечени в плът, за да бъдат изпитани вътрешностите им, и се пресеят и усъвършенстват подобно на Апостолите в деня на изпитанието на Кръста Христов.
71. И ние, братя, нека гледаме както Моисей, Бога лице в Лице, за да отразяваме като огледало Славата Му, защото ако сме в Лодката на Христа, то и ще ходим чрез Думите Му, както Сам Той ходи по водата, когато сме вън от Нея.
72. Защото Той е, Който усмирява надигащите се сили на хаоса и бурята на мрака, и Той е, Който дори в недрата на шеол смъмря неприятеля, а Избраникът Му се весели на преизобилна Трапеза и преливаща се Чаша, дори в присъствието на враговете му.
73. Да, Той е Камъкът, който потъна в челото на Голиат, и Давидовото Всеоръжие и Сила за Победата над всеки враг!
74. Понеже и името на Баща ни бе “Давид”, сиреч, “Богу-мил”, защото прие от Бога ново сърце и Ум Христов чрез мистерията на помазанието, което приемаха през вековете всички Богумили.
75. И така, сам Пророк Самуил извърши над него Светото Тайнство, в което се кръстихме и всички ние, за да участваме в Иисусовите страдания и последваща Слава, съобразувани с Христа в Неговата смърт,
76. за да опитаме и Силата на Неговото Възкресение.
77. И понеже негов вечен дял, както на земята, така и на небето, стана Бог и Неговото Царство, Сам Господ предаде всичките му врагове в ръцете му,
78. чрез Меча Тракийски на Духа, сиреч, Меча Двоуст излизащ от Христовите Уста.
79. И като позна, че истинското благо-дарение не е празно многословие, но изпълнение на Думите, които изговаряме пред Ангели и човеци,
80. сам Давид принесе Жертвата Богоугодна на пълно себеотда¬ване на Истинния и Единствен Олтар освещаващ всеки дар!
81. Чрез Славни Слова, които явяват Делата на Бога на Живота ни, в псалми и духовни песни, божественият певец подобно на Орфей изказа много тайни, скрити зад завесата на видимото.
82. Но понеже пророческото слово трябва да бъде седем пъти пречистено в глинени пещи и пазено в пръсни съдове, така също трябваше и цар Давид,
83. всред много телесни, душевни и духовни изпитания, да познае верността Христова в избавлението от бездната на шеол.
84. Подобно и ние, всеки ден сме убивани от скърби и страдания заради Господа, но и всеки ден Неговите милости идват с Изгрева Му над душите ни, който съживява Надеждата и подновява Силата ни.
85. Този Двоуст Меч прониза и вътрешностите на Божията Майка, и нас заедно с Нея, за да се изпита и раздели, а след това съедини всичко в новото създание в Христа.
86. Вижте упорития Пророк Йона и неговото пребиваване три дни в бездната, което не беше нищо друго, но неговото раждане от Вода и Дух!
87. Така и ние, колкото и да бягаме от тлението и от Божието Присъствие, накрая винаги заставаме пред Лицето Му, за да повехне всяка гордост и човешки предразсъдък.
88. Но нека пристъпваме драговолно към Знамението на Човешкия Син, което в Образа на тази Тайнствена Риба се превръща за нас едновременно в гроб и Утроба за Вечен Живот.
89. Който гледа Пастиря, ще види и Пастироначалника, понеже в целия Дом Божий, Давид се намери верен, защото се учеше от Владиката Христа, както още от момче, така и до дълбока старост.
90. Той слушаше и следваше Гласа на Неговите Знамения, по които направи приготовления за бъдещия храм, затова и Бог погледна на главното му веселие благосклонно и изпълни сърдечните му желания до едно.
91. Но и той като нас копнееше за преобразеното небесно тяло, знаейки, че тленното не ще наследи завинаги Царството.
92. Така, вкусвайки от Тайните на Безсмъртието, той пророкува за Христовите Страдания, Възкресение и Слава.
93. Което видя, това и предрече, а именно, че каквото е било под Слънцето, това отново ще се случи. Присъствието на Бога ще се оголи от Дрехата на земните стихии,
94. ще се открият Думите Му във всяко творение и всеки ще се изпита в Огъня на Духа и Солта на Завета.
95. Затова, за да не бъдем хвърлени в огъня като изсъхнали пръчки, нека пребъдваме в Божествената Лозница. Защото, ако като Соломон пожелаем за невяста Премъдростта,
96. ще ни се роди от Нея и всичко останало, и ако ходим в Духа, ще бъдем неуязвими, както приятелите на Данаил, и огънят няма да има власт над естеството ни.

ГЛАВА 6

1. Вие знаете, братя, че Небесата се отварят на земята, там където призовавате Името Господне и Спасението се открива към всички стоящи на Хълма, на който стъпват Божиите нозе.
2. Скиптърът на Бога на светлините разтваря Завесата на световете и ни въвежда до Едемския Образ и Трона на Присъствието, където всред небесните стражи и огнените колесници, пристъпваме до Царевата Чаша на Живите Извори.
3. Жезълът на Сина ни извежда всред народите в победоносно шествие, стъпващи върху змии и скорпиони, но неповреждани в нищо.
4. Нека оставим езика вавилонски и неговите учения, които са от горделивия рог с надменни очи и богохулни уста!
5. Защото Езикът, от всичките части човешки, е Дърво за творене на добро или зло, ако и да отваря очите на мнозина!
6. И от плода му, всеки вкусва за Вечен Живот или Смърт.
7. Затова, нека внимаваме с какви мисли изпълваме сърцата си, защото от каквото е изпълнено сърцето, това и говори езикът!
8. Но нима мислите, че тези, върху които падна Вавилонската Кула и загинаха десет хиляди, бяха най-грешните измежду людете?
9. Казвам ви “не”, но ако не се покаете в тази своя телесна част, която управлява всички, и не се научите да говорите само Добро, така ще загинете всички!
10. Затова, нека изпразваме сърцата си от всяка злоба и човешка суета, но да ги изпълваме с Божествените Образи на Езика Божий, за да се отворят в тях Изворите на Божествения Живот!
11. Да се храним, прочие, с Божията Плът, която е Хлябът на Живота, чрез който живеят всички видими и невидими твари, и така да порасне в нас начатъкът на Духа, докато погълне и изпълни всичко в нашето същество! Амин.
12. Вярно е писаното, че ако не повярваме на земните знамения, няма да можем да видим и небесните.
13. Ако приемаме историята на пророците и великите Божии Мъже, нека приемем и скритото в нея, сиреч, Мистерията на откровеното и интимно съединение с Този, Който е от Началото и е Краят на всичко.
14. Илия се скри под Покрива на Всемогъщия в ужасяване за живота си, когато бе преследван от царицата Езавел.
15. Но който е духовен, ще разпознае пристъпването към Небесната Планина на преминаващия през долината на мрачната сянка, хранен от небесните птици и Ангелския Хляб, поен от живи води по Заповед Божествена.
16. Не разбирате ли, че непроменената плът не може нито да види, нито да наследи Божието Царство и Христовия Образ?
17. Не казва ли Господ, че само роденият от горе е способен да види ангелите, които възлизат и слизат над Човешкия Син?
18. След своето велико посвещение, Пророк Илия вече не беше същият, но беше станал отвъден, възкръснал и силен в Духа, сиреч, един, когото вече нищо не можеше да спре!
19. Затова е нужно да знаем, братя, че както душевният човек предхожда небесния, който е животворящ дух, така и видоизменението на нашите смъртни тела е предшествано от промяната на вътрешния човек в нас.
20. Когато мъртвите станат от гробовете при Вика на Иисусовия Глас, тогава и ще се Облекат в Неговата Слава, ако на своето време са послушали Думите Му, дошли чрез Неговите Посланици.
21. Тези, които приемат изцяло Христа и Думите Му, те са, които възкръсват за нов живот, и още в тази телесна хижа се срещат лице в Лице с Бога.
22. Защото и възнесението на Илия, което последва след години неговата среща с Бога, бе следствие на преживяното като Мистерия преди това в изстъплението на Духа и в екстаза на Божествената Любов.
23. Съединявайки се с Бога, пророкът влезе в Божествената Почивка, свободен от човешки дела, за да постави над Делото верните си синове и ученици,
24. които щяха да продължат Мисията му на предстоящ пред Лицето Господно, като свидетели пред всичките поколения за истинното поклонение Богу.
25. Братя, не беше ли същият Бог на Бащите и в пророците и техните задруги?
26. Защо иначе Елисей наричаше своя Учител – “татко мой”, ако не точно затова, че наистина Илия бе негов духовен Баща и чрез Него той наследи Дара на Духа?
27. Същият Дух, Който бе в пророците, им разкриваше и Христовите Страдания и Слави, които предрекоха, защото и те самите ги преживяваха, както е писано:
28. “всеки ден сме убивани заради Тебе като овце за клане” и
“Дойдете да се върнем при Господа, защото Той разкъсва и Той ни изцерява, поразява и превързва раните ни.
29. Подир два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне. Нека познаем Господа и следваме да Го познаваме винаги, защото Той се явява като Зората и идва при нас като пролетния дъжд, който пои земята.”
30. За същото царуване в Силата, обещано от Христа на учени¬ците да се изпълни в тяхното поколение, Апостол Павел заявява: “Смъртта действа в нас, а Животът във вас, за да царувате, и в немощта човешка се проявява Силата Божия”.
31. Затова, ако и да носят върху себе си презрението, омразата и осъждението от света, ходещите във Възкресенската Сила са животворящо ухание за боящите се от Бога, но и смъртоносно предвестие за безчестните и неблагодарните.
32. Ние, които влизаме в наследството на труда на други, като Израил в Обещаната земя, нека жънем заплатата за Вечен Живот от посятото преди нас,
33. и да се оприличим повече на Мария, стояща в присъствието на Учителя, безопасно почиваща в подножието на Царя на Царете, отколкото на Марта, безпокояща се по плът да угоди на Съвършения.
34. От събора на пророците Езекиил е, който освети Божиите Думи за Светилище на пръснатите по четирите небесни краища и посвети мнозина в Завета на Божия Дух и Сърце.
35. Грабнат в Духа, той видя Подобието и Образа на Божията Слава, и Светия Град, който слиза от Небесата.
36. Така, той описа неговите обиталища на скрития Език и запечата поука за учениците, като прибави своя разказ към пророчествата за очистването и възстановлението на народите и Храма на цялото творение.
37. Със съподвижниците си пребъдваше в Канарата, която бе Данаиловата Мъдрост и Превъзходство, и заедно с малцината от своите съвременници всред народите, пазеше Нейните тайни, като помнеше също опасностите и причините за отпадането от Божествената Реч, за което свидетелстваха древните.
38. Затова и не скри, но яви ни Видението за Мистерията на Възкресението на Тялото Христово и за влизането на жизнено Дихание в двамата Свидетели.
39. Понеже в Езекииловото Видение е явена открито Нивата със Съкровището, за която си струва да продадеш всичко що имаш, за да я притежаваш; и Сухите кости в него са онези изгубени Словеса, които се обличат отново в тяло за живот чрез Вярата на Праотците ни, възкресена от Духа слизащ върху Думите на Сътворението.
40.Той е Животворящият, Който възстановява Невидимата Армия на Непобедимото Слово, впито в тленната Плът на света, за да роди Нетление.
41.Чрез Него Синовете на Господа на световете владеят Тракийския Меч, за да управляват земните чрез небесните и да съдят небесните чрез земните, защото те са, които ги разделят и съединяват в Христа!
42. Защото наследството на светиите, което е Дъхът на Устата Господна, ще пребъде в потомството на посветените Нему довека, за да връзват и развързват народи и царе чрез Думите на Силата, сиреч, тези Думи, които изрича Сам Господ Бог.

ГЛАВА 7

1. А истинската световна история е не тази, която е хроника за договорите между земни царе и събитията, определящи границите на земните народи,
2. но тя е преди всичко това свидетелство за Вечния Завет между Бога и неговите Избрани във всяко поколение, което променя Съзнанието, и за земното проявление на небесните събития сътворени с Думите на Силата Божия от пророците Божии, които определят Битието.
3. Защото Мистерийната Драма на преминаването през смърт и възкресение, и загубване и възстановление на обещаните ни Дарове и Наследство,
4. е написана от Божествения Драматург, за да бъде изпълнявана от Неговите Синове, които подписват картата на света със своите имена.
5. Затова, искам да знаете, братя, че Първообразите на свещените планини и реки не са в земята на Палестина, както тълкуват невярно мнозина!
6. Много по-древни са корените на света и още след изгонването на Адам от Едем, неговите потомци започнаха да назовават местата, в които се заселваха, по Имената в онова Божествено измерение и Реалност, от която бяха излезли
7. поради Плода на Телесния Език, от който сами ядоха, за да познаят от опит що е Добро и що – Зло!
8. Защото истинно е това Слово, което казва, че от онова, което излиза от човешките уста, от него ще се храни всеки човек, сиреч, от думите на добро или зло,
9. които излизат от устата му, понеже те са, които във времето раждат и плода, който всеки съответно яде в живота, за да се сбъднат и думите: “Каквото посее човек, това и ще пожъне в препълнена мяра!”
10. Но споменът за Вечния Дом, от който излезе човечеството, беше дълго жив и след объркването на езиците и умовете, защото наистина Хората даваха от Вечните Имена на местностите и градежите издигнати по Образа на Небесните, с надежда да слизат там Светите и се запазят отворени Вратите между световете.
11. Така старовременните наричаха и синовете си на Първичния Вселенски Език, според Небесните Родове, и така определяха тяхното бъдеще, мисия и богослужебна функция, което се предаваше наследствено и към децата им.
12. Традицията, за която и четете в Свещените Писания, не се отнася само до наследственото определяне при синовете на Йаков, но е още от преди Ноевото потомство, когато човеците пазеха порядъка на Небесните Йерархии, както на небето, така и на земята.
13. Затова, никой да не високоумства, но нека всеки се бои, като знае, че помазанието е по-велико от неговия носител и преминава от недостойните към достойните, както и апостолството на предателя Юда се възложи на друг.
14. Защото и Първородството, и Свещенството преминава от неверен към верен, което сте и видели като пример в отхвърлянето и наказанието над древните тракийски праотци и по-сетнешното помилване и възстановлението на жречеството на достойните от тракийския царствен Род.
15. За него свидетелствам аз, заедно с Божия Дух, че Истинното Богослужение на Всемогъщия Иисус (Усар-Иисус) – Възкресението Иисус (Туон-Иисус), е още от времето на първите призоваващи името Иисусово, както бяха научени от самия Него още в Едем.
16. Така започвайки от Тракия и поречието на Писон (Дунав), и достигайки до цялото Средиземноморие, чак до египетския Нил, се почиташе от най-дълбока древност Богът на Възкресението и Живота – Иисус, Който е Христос, за Когото писа и Патриархът Енох.
17. От тази Канара пиха и от тази Манна ядоха бащите ни в Мистериите на Вярата, дадена веднъж завинаги на всички светии, която предричаше идването на Бога-Слово и Думите Божии в Плът.
18. Поради това, свидетелствувам, че Учението за Възкресението и Отвъдния Живот в Иисус не излезе от юдеите, но дойде до тях, и не започна с тях,
19. но достигна накрая и до тях, а чрез Апостолската Проповед сред тях и народите, и до всичките земни краища, както е и до днес! Амин.
20. Но тук е редно да се изяви и това свидетелство, че поради следването на чужда плът, мнозината измежду старовременните не запазиха подобаващото им място и състояние, когато Бог покри чрез потоп Отвъдното и го направи недостъпно за недостойните.
21. Затова Ноевият Ковчег стана прибежище на Силите и скрива¬лище за Тайните Божии, откривани само на тези, които са верни и истинни докрай!
22. Същият този Ковчег е и в Скинията на Свидетелството, пазещ Живите Свети Думи, по две от всяка (за разплод – който чете нека разбира!), които така бяха скрити за мнозината, а открити за малцината.
23. И след отстъплението и последвалото запустение, и изпълне¬ние със всякаква нечистота всред народите, покланящи се на неми, глухи и слепи идоли,
24. се намираха духовни пришелци, които като Уста Божии свидетелстваха за Него – Истинния Бог на Тракия, Непознатия Бог за атиняните, на Когото имаше издигнат олтар всред тях, и Който бе предметът на Павловото Благовестие.
25. Защото същият Скрит Иисус – Верният Амин – свидетел на Небесата, бе в тайно всред всички тях, но мнозината Го не познаваха, докато не се разтръби сред света чрез апостолското известие.
26. Братя, Божието Име беше изгубено от юдеите, защото не опазиха това, което Моисей прие чрез ангелослужение и завеща на пророците.
27. Всемогъщият Иисус (Усар – Иисус), пред чието Лице служеше и благоговееше ходатаят на първия Завет, дойде в Плът, за да изпълни Писанията и да постанови Съвършения Закон на Освобождаващия Дух.
28. Христос изпълни пророкуваното от най-дълбока древност всред нашите предци за Всемогъщия, Който щеше да влезе с Бича на Властта в Храма на Бога Отца, Царят на Мира, идващ с приноса на Истината.
29. Божият пръст отново пишеше на земята, както писа на Моисеевите скрижали, за да изцерява и прогонва демоните на мрака, за да изхвърли вън княза на лъжата, и да отнеме властта му над човешката душа, чрез животворящия Си Кръст.
30. От Плода на това Духовно Дърво, на което разпънатият Агнец говори неразбираеми Думи за юдеите, се храним, за да умъртвим смъртта.
31. Него – Самия Живот и Възкресение – помазаха и погребаха в гроб, според Свещената Традиция, която Сам Той още в Едем бе завещал на посветените.
32. Мистерията на Иисусово Помазание приемат и кръстените в Името Му, в което Помазание пребъдвате и вие, както самото То ви е и научило да правите.
33. А помазването на пророците, царете и жреците Божии бе извършвано от нашите праотци в Христа, защото без духовните мистерии на смърт и възкресение, няма достъп до небесата, откъдето Бог говори и царува до века.
34. Затова, ако сме Христови, то сме и помазани да се уподобяваме във всичко на Иисуса Христа нашия Господ. Амин.
35. Бог напусна Храмовете на Тракия и Египет, когато влязоха мерзостите в тях, и запусти и светилището в Ерусалим, когато го омърсиха с лицемерно и скверно хваление, сребролюбие и проливане на невинна кръв.
36. Но Всемогъщият Иисус чува гласа на мъдреците Си и възстановява Присъствието на Славата Си на всяко Място, където е настанено Името Му, сиреч, в територията на всемирния Салим, където царува Мирът между Бога и човеците.
37. Още в царевия храм на древния локализиран Салим палестински, построен върху Канарата на Божествените Думи, Първосвещеникът Мелхиседек служеше на Небесния Цар.
38. Защото, братя, наистина Добрата Вест е за всички, но Явлението и Присъствието Божие е за верния Остатък, според както е писано “мнозина са призвани, но малцина са избрани”, и “народът позна делата на Бога, а Моисей – пътищата Му”.
39. Спомнете си как се заблудиха в пустинята без Пророка израилтяните и се поклониха и играха пред златния телец!
40. Затова и Моисей счупи Неизтриваемото, за да го скрие зад постановленията и повеленията, които написа.
41. Не е чудно, че и до днес Откровението на Йоан и виденията на небесната карта, и вечната история на световете, остават запечатани за непосветените.
42. Защото знаменията са завещани на пророците Иисусови от Църквите Тракийски, всред които останаха да живеят, по Божие Предузнание и Предопределение, Възлюбеният Апостол и Божията Майка.
43. Но за да не се възгордее никой по плът, нека да помним и това, братя, че от древността мнозина отпаднаха от Вярата и Знанието безсмъртно, като уповаха на плътта си и неправедното самохвалство на устните си.
44. С какво можеш да се похвалиш, прочее, ти човече, след като всичко си получил от Другиго, или не знаете, че комуто Господ повече е дал, повече и ще изисква от него като Плод?
45. Затова, помнете за ваше смирение отпадането на юдеите от Божията Благодат, защото както казва Господ: “Плътта нищо не ползува, но Духът е, който дава живот” и още: “Думите Ми – дух са и живот са”!
46. И така, истински право-славен и все-славен (католически) е само този, който прославя с Думи и дела Бога в правда винаги и навсякъде; и истински Тракиец от царевия род е само този, който стои в Думите Божествени,
47. чрез които свещенодействува на Слънцето на душите и Възкресението – Иисус във всички светове, както на небето, така и на земята! Амин.
48. В заключение, братя, бъдете единомислени и благословени всички, които носите достойно името Иисусово всред Християнските народи, и ако някой от тях е жаден и гладен за Правдата небесна,
49. и поревнува да се удостои с това славно посвещение и чин, което е за зрелите и търсещите Съвършенството от Отца, според заповедта Христова, такъв нека дерзае и пристъпи към Извора на Живите Води!
50. Защото разбирайте, братя, че не всички християни са Иисусови, сиреч, Иисуити, но и не всички Иисуити са Тракийци, сиреч, Царски Род Христов!
51. Но нека всеки се труди смирено, според благодатта и дяла на Вярата, който му е даден, и да не гледа на чуждото, като помни съблазънта на завистта,
52. в която се изкуши Каин, и предателството на Юда и книжниците, които осуетиха Божията правда спрямо себе си.
53. Но радвайте се с неизказуема радост, защото Христовата Кръв призовава и днес всеки да пристъпи със смиреномъдрие към Олтара на Благодатта,
54. първом за умилостивение и спасение, а после и за въздаяние на Божията Правда над Благородните Негови.
55. Но нека всеки проявява героизма на старовременните в доблест, чест и благородство, за да бъде верен като Йонатан на Давида, и като Соломон – на Премъдростта Божия!
56. Стойте, прочее, твърди в Царството и за Него подвизаващи се!
57. Всичко необходимо за благочестието и живота ще ви бъде прибавено, ако в Единоначалие в Христа сте Едно Здание.
58. Следвайте Царя Иисус, Който ви води чрез своите Очи и Уста – пророците, свидетели стоящи пред Лицето Му.
59. Дръжте Главата Христос, като пребъдвате в Тялото Му, и бъдете Негови Невести всеки поотделно и като църква Негова – заедно, сиреч, като Събор на Посветените в Неговото Господство.
60. За всяко дело в света и всред домашните ви, поставяйте Спасителя на Чело, защото само Той е Начинателят и Началникът на Живота.
61. В Него и с Него събирайте, и съединявайте всичко и всички, където и да ви прати пред Лицето Си.
62. Думите, които стоят като Основи на света и негови Начала, са паша за овцете Му, които познават Езика им, и Храна, която ги прави по-мъдри от противниците, като ги пази незлобливи и непорочни до Деня на Христа.
63. Умолявам ви, братя, за да не робувате на човеците, покорете се под Властта на Господа и Неговото Име чрез Учението и Мистериите, написани в Храмовете на вашите сърца и проявяващи се сред Светилищата на вашите събрания!
64. Свещените текстове нека се вселяват във вътрешностите ви, както Йоан в изстъплението в Духа изяде Господната Книга дадена Му от Ангела Господен.
65. Поздравете съработниците ни от Мелхиседековото Братство между вас и се молете за тях, като знаете грижите и товара, които носят за благовестието на Царството.
66. Моля се за вас да бъдете опазени в Божията Десница и осветени чрез Словото на Отца, което е Истината.
67. Нека небесните Войнства се опълчат за бой около вас, да се отворят небесата и да виждате всякога Седящия от дясно на Силата. Зная, че Бог ви е поставил за Знамение и Светило всред човеците.
68. Неговият Дух, с който сте напоени, действува във всички ви, според мярката на всеки във Вярата.
69. Силно желая и ревнувам Божието Семе посадено всред Неговия Народ, да се разкрие и умножи за Слава на Христа, та да се отворят очите на сърцата ви и да приемат Дух на откровение.
70. Проповядвам всред търсещите, за да се обнови и отвори умът им да разбират своите предшественици и тяхното наследство – скритото богатство дълбоко в недрата на света и историята, за да бъде открито на Избраните Иисусови, сред които сте и вие.
71. Възстановяването на Знанието Безсмъртно можем да оприли¬чим на Връщането от Плена Вавилонски на златните съдове в Божия Дом, които бяха откраднати от враговете по времето на Навуходоносор, но върнати със Силна Ръка Божия на своето място и на своето време.
72. Защото наистина ако и да е наследник на родителя всеки законен син, пак преди достигането на Пълнолетието му, той е все още като слуга в дома.
73. Така и ние, имащи Всеоръжията на Божественото Познание, с настъпването на Пълнолетието ни, вече можем всичко в Христа и за Христа!
74. Затова, следвайте знаменията на Божиите Образи и Знаци, понеже това е Езикът, и това е Учението Христово, което ни е завещано да пазим във вътрешностите си, докато станем обиталища на Сина и Отца.
75. Пребъдвайте в Любовта, в която всичко ни съдейства за добро, усъвършенствайте се в Нея и ще владеете над всеки страх и враг.
76. Според заветите на Бащите към вас и потомците ви, достойно носете и защитавайте званието си, като войнствувате с праведните оръжия на Духа,
77. за да победите всички врагове и наследите всички Обещания на Бога като Верни Синове на Иисус, Който е Христос! Господ да прибави! Амин.